Стихове и поезия от съвременни български автори
Това, което сме
като кръпки във своето тяло
и мечтите си носим,
велики да бъдем искаме само.
Не в прах и униние да падаме, ...
Психотерапия
отвън навътре, като от шрапнел,
тъй често и светлинно ме издига
над реалността, от мойта същност взела.
Завърта ме във хаоса безкраен, ...
Ти си тръпката
Само в очите ти
виждам покоя!
Единствено с устните
усещам страстта ти! ...
И това е решение, нали
трупах до днеска,
но ме разтресе
безработната треска.
Данъци, сметки, ...
Не е задочна моята специалност
объркана съм колко да ви пиша –
говори ми, с досада във гласа,
Професор доктор Спина Афродита.
- Но, моля Ви, подайте ми ръка, ...
Тези самодиви 2/Стихотворение за момичетата от ЗИПа
Почва нашата история.
Влизам вътре, що да видя -
прелести не на теория*.
Първо зървам аз Радина, ...
Лошите момчета не умират
Не, „лошите момчета” не умират!
Така е само в евтините филми.
Това, което търсят, те намират,
защото го желаят много силно... ...
Данте
но безплътен дух е любовта!...
Може ли поетът да обича,
щом животът срещнал е смъртта?!
Класиката в стихове незрими ...
Дърво без корен
сам в утрото търся сигнал от деня,
сънят прелъстил е отново мечтата,
а в малък прозорец струи светлина!
И пак те съзирам, макар и далечна ...
* * *
Слънцето залязва.
Денят се сбогува.
Той го взима със себе си.
Тъжна птица ми напява. ...
Звезда
и те докосвам само в спомен тих -
едвам блещукаща съм вече, зная –
но по звездите ти изпращам стих.
Защото знам, чрез светлинката моя, ...
Любовта
веднъж в живота се случва.
Мислим си, че е измислена,
докато на вратата ни не почука.
Химични реакции протичат, ...
Безумно
на срамни и лъжливи извинения.
Преследват ни фалшивите цени,
обсебени от битови проблеми.
Прашинките на времето летят. ...
Други
Навярно ще си малко различен.
И така ще си следваме стъпките,
без дори да си видим очите.
Аз ще бъда почти като себе си, ...
Как летиш
Живееш в свят, от норми воден
и изграден от правила.
Летиш щастлив и уж свободен,
ала снабден ли си с крила? ...