Стихове и поезия от съвременни български автори
Взаимност
или те живеят в мене?
Чувствата ни са взаимни,
всяка тръпка - споделена.
С тях съм истински богата - ...
Memento vivae*
и тя ли е тайният смисъл на земния път?
Веднъж осъзната, дамгосва душите с проказа
и те по мига, безвъзвратно отминал, скърбят.
Напролет дърветата жалят за ланшните листи, ...
В абсурден стил
Стефан Цанев
Свикнахме с абсурдите,
тъй както свикнахме с абсурдните хора.
Потим се над безсмислени измислици, ...
За миналите истини
избликват като гейзер. Ей така!
Заливат всичко в малката ми същност
и никак си не мога да ги спра.
Отприщени от нещо непонятно, ...
Муза
от... Юг ли - вятър те довя?
Или... във Царските палати,
аз, теб спечелих - за Жена?
Огряла моя свят - с усмивка, ...
Самоубиецът
Тревожни стъпки цепят тишината...
Отвън се суетят... А той – обречен,
замаян, се е проснал пред вратата...
Отвън пазачите шептят смутено, ...
Без душа
не бих могъл да дам и аз?
Пари и власт? Или пък трето.
Прекрасни рокли от атлаз?
Поискате ли, ще са ваши, ...
Моята кукла
Имам кукла голяма,
може да казва „мама“,
нейните сини очички
светят като звездички. ...
По морето въздишам
По вълните, които шептят
нежна музика, изписана по вълните
и със слънцето пеят в захлас.
Там се раждат лъчите за изгрев ...
Любов по време на реформа
Един СМС на вечер, редувай
с кратък разговор сутрин!" -
такова лечение ми предписа джипито
и си продължи да стачкува. ...
Плячка
“Не мога повече,
не искам
да живея
в тоз мръсничък аквариум.” ...
***
лъчът от лъжи ранен.
Горят истини.
Парят въпроси,
глухо болката струи. ...
Забравен спомен...
с побелели коси и черни дрехи.
Четиринадесет гроба, целите във венци,
кафява пръст, покарало кокиче.
Четиринадесет войничета, изгорели в камиона, ...
Той
Краткотрайни мигове
на щастие,
запоени в сълзи
на тъга и нещастие. ...
Настоящо ежедневие
Аз пуснах си филм, пък и стихотворство някакво правя
с някаква умисъл, въртяща се през главата ми, не толкова празна.
Но има ли смисъл от филма, пречещ, от мене негледан,
уви, преместих канала, филмът e пак повторяем. ...
Под опиянение
се разхождам в мисълта си.
И избликват изпод алкохола
хиляди спомени и правя гримаси.
Веднъж бях щастлива, усмихвам се, ...
Лучена одисея
и ще го ям в следобедните си почивки?
Докога ще се крия, когато ям лук,
със страх сестра ми да не ми играе един чук?
Докога ще си повтарям тайно „Спри!”, ...