Стихове и поезия от съвременни български автори
На чашка
5 часа - ракиено време.
Започнах с неохота
да му изливам своето бреме.
След втората минах на "ти", ...
Леден повей
Леден повей
на вятър от въздишка
отронен,
от мисли нежелани ...
Само по кутия
„Госпожице, от вашето СV
разбирам, че последната година
била сте секретарка в КТV...”
„В рекламата работих, господине.” ...
След онези дни
имаше дни, в които бяхме тъй безгрижни...
Вероятно е било април.
Сега дни пак има, ала други и различни.
Без светлина и виолетови лъчи, ...
Oгън в мен гори
в мислите ми си само ти,
да дишам без тебе вече не умея,
искам вечно по тебе да копнея…
Огън силен в мен запали ти, ...
На тебе повече подхожда...
Понякога загубил ум и глас аз гледам някоя принцеса във захлас, ала да носиш царския венец на тебе повече подхожд ...
Неуловима буря
Неуловимо.
Вълна под повърхността
на морето.
НЯКОЙ ОТНОВО ...
Последният вечерен влак
Какво очакваше?
Да видиш пак
отминалите детски дни...?
Добре, ела и приседни ...
Изкачване
Всеки ден е ново пак изкачване
към върха на утрешния ден.
Упорито своя връх изкачвам –
бърза, разнолик, светът край мен. ...
Нужен си ни, Апостоле, днес
да премахнем враждите между нас,
радостта и щастието да нямат цвят,
да се кланим само пред житния клас.
Нужен си ни, Апостоле, безкрайно, ...
Като дъжд от плява
Дъжд от книги като плява над страната заваля.
Всеки книги съчинява по градчета и села.
Пишат стари, пишат млади - слава, почит търсят те.
Книги трупат на грамади - няма кой да ги чете. ...
Пред теб
Поклон пред тебе, Господи Христа,
към тебе аз молбата си отправям,
с надеждата и вярата да чуеш ти
безкрайните ми вопли и надежди. ...
Думите са като птиците
разкъсваха плътта ми побеснели,
а то, сърцето, кърваво и алено,
пулсираше във празните ми вени.
Очите ми, притворени от ужаса, ...