Стихове и поезия от съвременни български автори

256.7K резултата

Кариотип

/биологичен експеримент/
Дойде при мен уверена и плаха -
диплоиден, спирален хромозом.
Обърка ме, пренаредих се -
в миг - ах, с тази липса на озон! ...
1.7K 7

Въпроси

Стоях във миг на отчуждение
и мислех над едно твърдение.
Че казват, че човекът влюбен
във себе си е бил изгубен.
Че дал си е душата цяла, ...
1.4K 3

Не...

Истината не тежи.
Тежат лъжите на гърба на вярата.
Истината не боли.
Болят мечтите недохранени.
Истината не тъжи. ...
1.4K 36

Изповед

Лицата ми различни са, не знаеш -
със теб се любя, в лудостта горя...
За другото във мене ти нехаеш
и може би е по-добре така...
Красяла съм дворовете всевишни, ...
1.2K 2

Любовта пред Есента

Есента е сезонът на любовта,
всяка въздишка под дъжд от листа
и ласки мили в тонове горещи,
телата впити са сред сенките зловещи.
Лиричен вятър клоните поклаща ...
905 1

Музиката в моя свят

Слушам музиката,
потъвам във въздействието ù призрачно.
Усещам ритъма!
Усещам нещо истинско!
Сливам се с нотите. ...
1.2K

Глупав мускулест тип ли?!

Глупав мускулест тип ли?!
Древните гърци са казвали, че техните младежи трябва да могат да заслужат лавров венец, както на спортната арена, така и в областта на изкуството.
Защо ни е тази сила?
Да се правим на железни
и да шашнем свойта "мила"? ...
1.2K

Шепи от мисли

Сякаш времето спира,
оглупяло от мисли
и сред нищото дири
стъпки лъчисти...
Като нежна прегръдка, ...
1.1K 19

Зимни стихове

Черно коте
Черно котенце в снега намерих,
тихичко му промълвих:
дай да стопля малките крачета,
че навън е кучи студ! ...
2.8K

В ръцете ти

(на Ди)
Понякога, само понякога,
с поглед далечен в морето,
седя аз сама, във очакване
на слънцето над хоризонта. ...
1.4K 35

Лунна картина

Лунна картина
Това се случи в края на лятото.
Преливаше с чувства луната.
Гореща екзотика, разтопено злато-
потекло със звън в тишината. ...
1.1K 12

Пейка за неминувачи

Пейка за неминувачи
"Утринна мъгла рисува
мечти
на минувачи" - Бусон
От разпъпило цвете бои ...
1.7K 51

Тихотворение

Намигване. Тихо. На танци. Намерени.
На отлепящи устни. На вдишване.
На магия. Напрежение. Знание.
Допир на символи. На сърце.
На отхапване. Пантомима. ...
1.2K 5

Безименно...

Ти ли си... хапчето ми за сън?!
И късче луна, в моята стая?
Нищо, че пак заваля.
Запази ме вместо
голямата жълта луна. ...
916 9

Надвечер

по здрач съм гола
преплитам се
с въжени мостове
над сухи реки
безропотно ...
962 9

Лицето ми

Лицето ми
е било с цвят на
жълто слънце,
червена луна
с нюансии интересни ...
846

Раздялата с нещо любимо...

Раздялата с нещо любимо...
Делят ни хиляди вселени…
Часът удари, а мигът е спрял.
А нищото потрепва в мене,
отмества призрачен воал… ...
1.6K 3

Бъди спокоен!

Бъди спокоен!
Няма да ми липсваш, принце.
След теб ще дойдат рицари безброй.
Със брони тежки от доверия
да ме спасят от този вой. ...
1.1K 11

Ода за виното

И е толкова гъст ароматът му,
и е толкова плътен,
уловил в себе си вятъра -
влажен, тежък, разпътен,
вплел мириса земен - ...
3.3K 12

Безцелно

Понякога ти писва да си сам.
По улиците ходиш механично.
А мислите ти все летят натам,
където всичко е красиво, романтично.
Омръзна ти да вярваш в любовта. ...
2.3K 11

Бабишки Зарезан

Нали й в село върл бабриархат,
засукаха мустаки баби щури.
Наточиха си винци за зарят,
нахлузиха дибелити потури...
И цъфнаха на лозито, чи спазва ...
1.1K 5

За обичане почти невъзможни

А как... Как те усещам, аз си знам.
Аз имам радар за тези, сложните,
проблемни, изгубени, без душа
и за обичане почти невъзможни.
И как... Твоето е от онези сърца, ...
1.2K 4

Реквием за мъртвото село

РЕКВИЕМ ЗА МЪРТВОТО СЕЛО
Като мъртвец неплакан и сам,
глухото село простира се там.
Тъмнеят прозорци - очи ослепели.
Не скърцат вратите - уста онемели. ...
1.1K 4

Нека Холокоста е завет! (в памет на невинните жертви на Холокоста)

Историята на човека е велика,
но тъмнеят тук-таме петна.
Човешкото в мене се запита:
„Защо ли се е случило това?”
Кому ли пречели са тези хора? ...
832 7

Какво, като изневеряваш???

Целувката ти, скъпи, днес е непочтена,
защото криеш в погледа си мисли чужди,
защото не прозираш колко съм ранена
от временните ти закачки и възбуди...
Ръцете ти докосват моите порозовели бузи, ...
976 8

Момина скала

Край пътя издига се напукана скала,
стръмна и висока, страшничка е тя.
Ниско долу, подредени в пълен ред,
подпират я малки клечици безчет.
Отдавна е било, в турски времена, ...
1.2K 14

Нощна пеперуда

Нощта, със пеперудени криле,
докосва измореното ми тяло,
По-нежна е от майчини ръце.
Тъй дълго за покоя е копняло...
Прегръща ме жадувана тъма. ...
1.5K 9

Гатанка 16

Братовчед на химикала,
него искам да възхваля.
Аз съм само ученик,
той сега ми е мъник.
Бе голям, но е чуплив, ...
1.5K 7

Баджо ми рече...

(По музиката на "Шефа ми рече..."
Всичко е побеляло
в снежното одеяло,
с баджо сваляме ските,
долу пред механите. ...
766 1

Бъди такава

Лицето си защо от всички криеш?
Воалът, ако бъде ти свален,
ще ахна изумен! ... И ще завие
гладът на единака - вълк у мен.
Навярно е дарил те по рождение ...
1K 13

Щастливи и красиви

Щастливи и красиви сме с жените...
И те със нас – красиви и щастливи...
И Господ каза:
- Ще делите дните
и нощите си ...
889 4

Някой може би...

Някой може би ме е мечтал
и по прозорците ме е рисувал...
На сърцето ми живот е дал
и тайничко за мен бленувал...
Някой може би за мен сълзи е лял ...
1.5K 1 17

Искам обич

Искам обич
Уморих се от любов на дребно -
с такава до сега живях,
трохи от хляба все обирах
и сита никога не бях. ...
3.1K 5

Частен случай

Може би ти ме срещна,
за да видиш различен от твоя свят.
Опознаваш ме със страст гореща
и разбираш - аз си имам своя цвят...
Може би от мен се нуждаеш - ...
1K 1

Едно мълчание

Едно мълчание в мен крещи,
с думи от болка стенещи.
Дълго сърцето ми трови,
мълчаливо се опитва да говори.
Едно мълчание ме изпепелява, ...
1.8K 5

Онзи ден прекрасен

Онзи ден прекрасен
Спомняш ли си онзи ден прекрасен,
в който гледах те с очи,
във който пожелах
да бъдем заедно и занапред дори. ...
1.2K

Родопска красота

Извезана,
нашарена
от
слънчеви лъчи,
едва докосвана ...
664 2

Таванът

Вали. Сребристо-прозрачен мираж
по стъклата познати. Немити.
Оставя бразди във златистата прах
на спомените. На дните.
На перваза, във стари саксии, цветя ...
1.2K

* * *

В очите ми вече светлината и мракът се смесват.
Блуждае умът между двете загадки:
едната живот, а другата – смърт.
А денят е за мен като тънка прозирна завеса,
зад която се вижда какво ни очаква отвъд. ...
1K 12