Стихове и поезия от съвременни български автори
Луда
от всичко - и от любов, и от мечти...
И утрото ми винаги е ведро,
и винаги със светлина блести...
Донесе ми животът обич силна ...
Лице
грях извършен,
неразкрита вина,
дълги нощи,
мисли обсебени, ...
На тавана съм скрила мечтите си
пепелясаха в стария скрин.
До живота писма недописани
се зазидаха в моя комин.
На тавана – с молците и мишките – ...
Не спирай
чанта през рамо,
бързаш през времето.
Не спирай се само!
Усмивката сложила ...
Споменът остава
ала споменът остана.
И пак ранява ме, ехти
любовта неизживяна.
И в мислите те няма, ...
Самотен ездач
а насреща тишина.
Пътя търсиш в тъмнината,
но попадаш на стена.
Ездач самотен е съдбата, ...
Художник
На Тодор Маринов
Небето очите свои отвори –
луната и слънцето ясно.
Светът срещу тях отправил е взори – ...
Много ли
да обикнеш онова момиче?
Сърцето ù от болка кървеше
и вехнеше като кокиче.
Толкова много ли поиска от теб, ...
Нозете на самотната жена
нозете на самотната жена
не плачат за мъже
ридаят те за един-единствен
не онзи ...
Проточеност и безнадеждност
изтъкан от премеждия
се лутат духовни вихри
разгневени
сред безкрайния мрак ...
Бикините на моята любима
прекрасни са, когато мине
по плажа сутрин на морето
и ударите на сърцето
в такт с бедрата се поклащат, ...
Има ли смисъл
във страх и неволи, не иска ли да умре,
от цялата тая лудост направо пълнее,
изход не вижда и тъй си се чувства добре.
Има ли смисъл човек да се смее, ...
Писмото
ми остана мъничко време
да седна и да ти напиша
онова писмо, което
може би чакаш... ...
Спасена
и с лай нощта прокуди,
сънят-жонгльор със тъмното
изчезна, без сбогуване.
С обречено предчувствие ...
Надеждино поле Х
Полето сърдито шумеше
и вятър тревите коси.
Щурецът пак тъжната песен
в миньорните нотки изви. ...
Събудила го
Те да се карат никога не спират,
сърдити са и вече доста време
с бележки кратки си кореспондират.
По най-елементарните проблеми ...