Стихове и поезия от съвременни български автори
Аз, актрисата
животът преминава, докато играеш...
пляскат ти, когато станеш за позор
и коя си всъщност... не знаеш...
Богат репертоар от настроения, ...
Изтъкана от слънце
лети моята душа...
не побира се в земното тяло,
извисява се горда в свойта тъма
и търси, търси простора на синевата! ...
Някой някъде те чака...
Някой някъде те чака
и зове те в полумрака,
смел и борбен ти бъди
и лети към своите мечти! ...
Огън и жупел...
мой любим човек.
Ще вдигна тост
за теб в този пек!
Пламък и жар усещам, ...
Прошка
простих си и на тебе прощавам.
Да грешиш, казват, било е човешко...
До кога от грешки ще страдам?
Човеци сме всички и равни били сме, ...
Гълъбът
и изгрева дочаква - кротко сгушен.
В окото му спи образът запазен
на онзи свят отвън когото слушам...
Внимателно почиства си перата ...
Излишен Живот
__________________________________________
Бавно. Или бързо...
Но някак сипкаво. И на пресекулки.
Животът-Странник си замина. ...
Фолк "звезда"
Що мечтаех, мила мамо, всичко аз постигнах –
във очите на слепците рейтинга си вдигнах.
Нямам глас като камбана, ни на пойна птица,
ала вече съм известна като фолк певица. ...
* * *
Душата ми за теб студено скърби.
Всяка нощ чакам сама.
Иска ми се ти да беше лунна светлина!
Алено-червена роза да си Ти! ...
Нищожна илюзия
а аз още съм жив,
никаква земна наслада
не променя характер ръждив.
Глътка въздух ...
На дъщеря ми
тъй крехка е, тъй доверчива.
Пред първия полет: нехае за зло
и вяра така ù отива!
Внимавам, когато до мен я притискам, ...
Не ме питай
дай ми само повод да го направя.
Със замах ще прахосам живота си,
а нататък – по масло и мед ще е.
Не ме питай дали съм орисница – ...
Цвете
Когато ме посрещне таз земя
в ковчега семенце сложете.
Аз ще го храня и поя
докато не порасне цвете. ...
Земя на мечтите
Слънцето,
протягайки ръце,
лети към мене.
С какво ли паля ...
***Нея ти избра***
врата ти след теб затвори,
помниш ли, сам си тръгна преди
и днес по бързо си иди…
Какъв си ти,човек без разум, ...
* * *
Въздух не ми остана вече, разбери.
По-зле и от цигарения дим, отровен.
Заел си цялото място почти.
И викът от ярост, пак остава неотронен. ...
Молба
на вечното съмнение.
Душата е конфликт
безкрайно стълкновение!
Не мога вече да се боря ...