Стихове и поезия от съвременни български автори
Да кажа ли молитва
и свел глава, да се надявам
надеждата ми да не литва,
а в себе си да я тая и съхранявам?
Дали ще ми помогне Бог, ...
Игра
Признавам, че не продължи дълго.
Струва ми се, че съм те надценила,
а ти какъв егоист се оказа.
По-зле и от последния, с който бях. ...
Огън и мечта!
Кехлибарена луна.
Греховни викове.
Безпътна страст
и безброй страхове. ...
След време ще разбереш
че всеки изгрев е различен;
че не съм като всички жени
и на никоя аз не приличам.
Ще трябва време, такъв ни е случаят. ...
Трудно ми е да мълча
когато танцуват над града?
Дали не кроят нещо?
Трудно ми е да мълча!
Вярваш ли на дърветата, ...
* * *
Ослепяла истина.
Разцепен страхът.
...
Устни-спомени. ...
Опитах...
Поникнал корен в мен остана - ти.
От разклоненията в мене се опих.
Неизтрезнелите надежди ходят боси.
Така пристъпвам с липсите по теб, ...
Добре дошъл
Добре дошъл в новата къща.
Нямаш нужда от куфар и книга.
Няма смисъл и да се обръщаш –
в теб е всичко, което ти стига. ...
Перфектност?
Перфектен ти си, а пък аз – посредствена!
И винаги се нижат дните същите...
За теб успехите, за мен утехата,
че имала съм време за разгръщане!... ...
Сънено
съм вече, а как ми се иска
да потънем със принца ми бъдещ в лоното
на страстната нощ тъмнолика.
---------------- ...
Очи
и до гроб ще ме изгарят,
светлината им поемам,
топли спомени остават.
Очи, които ме изпиват, ...
Претръпнах
но проблемите се трупаха като сняг,
опитах счупеното да поправя...
донякъде успях...
Вече не боли и не ми пука, ...
Заспиваме пак
и в думички разни, и моменти типични,
разбиваме дните, гледаме се порочно,
завинаги спите, преживяваме по-точно.
Няма светлина, без да го има и мракът, ...