Стихове и поезия от съвременни български автори
Четвърт луна
Кой я накара да плаче от болка
със сълзи, премръзнали
от човешко безразличие...?
А тя е сама... ...
И това е, може би, любов!
дори не бе я виждал до сега.
Звучеше лудо, с риск да я загуби,
превърна любовта си във сълза.
Повтаряше й: "Много те обичам! ...
Душа
ей така -
да гледам
и мълча,
душата и очите ...
Принц на мрака
че слънцето очите ти гори.
Каза ми, че търсиш свободата,
че си уморен от хорските лъжи.
Каза, че си принц на мрака, ...
Вълшебството
която слушаш в студената есен.
Затваряш очи и го виждаш,
отвориш ли ги - го ненавиждаш.
Защо? Защото си измамен, ...
Роза, значеща любов
Подари ми само една роза -
това е необходимата доза.
Само една ми е достатъчна да знам,
че обичаш ме, както аз те обичам. ...
Без талант за живот
минава денят им белезникаво сив.
А нощта с нищо не е по-различна -
заспива, умира поредният спомен красив...
Не могат, не искат и нямат таланта - ...
Време за размисъл
Най-главната способност на човек е мисълта!
Човекът е човек, благодарение на свойте мисли...
Преди да действаш, помисли! Не след това!
Че огледало на живота ти са мислите ти чисти! ...
Сива смърт
на сивия, бездушен град
умират нежелани
гаврошовци завчас.
Под блясъка на светлините, ...
****
и вятърът вее...
Колко е мрачно само,
но там някъде.
До мен си ти ...
Откровения
пазителите на очите на безкрая
и там на мрачната опушена стена,
в криптата на храма престарял,
образът на хилядите вопли и стенания, ...
Силата на любовта
В началото на месец февруари
се срещнаха съперниците стари –
богът Бакхус с бога Купидон,
без поздрав мил, или поклон. ...
Доктор за душата
На доктор за душата да отида ми се иска.
Да му разкрия своето сърце
и в порив силен, вулканично да изблика
стаеното, високо в синьото небе. ...
Сутрин
и удовлетворението на
очите от собственото
им незнание
изтръпването на езика ...
Баланс
За ток - парички,
за топло - парички,
за вода - парички,
за телефон - парички, ...
Тъжни домове
Зад зидовете с погледи студени
ме срещат и изпращат! Без криле,
стърчат над тях забравени антени...
Човешки смях тревожния покой ...
Тихо
тихо
нека само розовият цвят
ми се усмихва
само бели цветове ...
Греховни желания
твойте усни по своето тяло,
защото се чувства щастлива,
когато те има изцяло.
Нищо, че после е жалка ...
Небето е от пепел
Небето сякаш е от пепел,
а утрото - една искра,
разгаряща се с часовете.
Дърветата от сълзи са пресъхнали, ...