Стихове и поезия от съвременни български автори
За нея
Понякога ме гледа с очите на дете
Понякога ме кара да се чуствам зле
Запомням я… и бързо я забравям
Целувам я… и после сам оставам… ...
Изживях този град
изживях всяко камъче,
всяка стъпка
и мисъл във стъпката,
всяка болка и стон ...
Разходка по клиничната пътека
и тръгнах по клиничната пътека,
която, не след дълго, ме изведе
пред сградата на горската аптека.
В природата, великата аптека, ...
Зануляване
Събрани гражданите в общество са фаза-
генератор на човешкия прогрес.
Без нулите веригата не става-
противоречия развиват ни до днес. ...
Като Рая
Целуни ме.
Прегърни ме силно.
Да почувствам необятното синьо небе.
И диханието на разпаленото мъжко желание. ...
Свърши Любовта
и всеки от нас мълчи,
виновните вече сме двама,
тук ли свърши любовта…
Виновен си, каза ми го ти, ...
С любов написани
вълшебни думи, страстни и спонтанни,
във себе си побрали, все изстрадани,
емоции и чувства... бездиханни.
Тях разумът не ги приема, мили, ...
Дом
Това ли е вкъщи?
Където се връщам?
Където сърцето намира утеха.
Където душата до крайност разнищил, ...
Може ли така
във лодката река да нарисуваш?!
А във реката – вместо речната вода
любов към тебе да пътува?!
По дяволите! Можеш ли така? ...
Горещо сърце
Лято на чувства и страсти богато
слънце люлее в синкав хамак.
Целунат залеза в купчина злато
медни грошове брои по мрак. ...
Без заглавие
и бягат през него зелени вълни,
а някъде много високо над мене
блещукат неистово млади звезди.
Косите ми стават мастилено тъмни ...
Власт
Нека това стори Бог –
Милостта си велика,
казват, раздавал в срок...
И аз също съм грешен, ...
Родих се!
Едновременно и бях умряла...
Събрах парченцата от бялата си роза
и се изсипах във горчилката Живот...
Преброих дузината самотни капки, ...
На Задушница - Из "Сънуват ли птиците?"
Ниско небето е виснало
измокрено, черно,
преметнато
върху острия хълбок отсреща. ...
Снежният човек
морковче за нос голям
и врабчета ято птички
сгряват поглед премалял
на замръзващо вън тяло ...
* * *
Кратка среща. Но... съдба.
Един живот. Една борба.
Без причини. Без цветя...
Иззад гнева, по стълбите, надолу...
Предъвква охладнелите ни чувства.
В колчана не останаха стрели,
с които във войната да се впуснем...
Не ни отива някак си. Пораснахме... ...
Тореадор
неистово отвред ме аплодира!
Пристъпвам гордо, махвам със ръка...
Бикът се втурва разярен, но... спира!
Стоя. Не трепвам. Вдигам с две ръце ...
До мен си ти!
защото ти си ми в кръвта!
И всяка вечер за теб си мисля
и за това как да те спечеля...
Трудно се боря със живота, ...