Ням избор
Избираме едно небе да ни притиска
над крачките, които тежко местим -
приличаме на всеки, който ни поиска
и плачем в центъра на своето "не искам". ...
Всички пременени в пищни, скъпи дрехи
от дантела и шифон,
с маски от злато и сребро.
Дами с цветнии рокли изискано танцуват валс.
Етикирано се хранят измислени пепеляшки ...
Прекрасен син на Афродита,
роден в просторен морски замък,
разкриващ танц на красотата
е силуетът ти изящен, гладък.
В косите заблестяло тежко злато, ...
Колко странно е - годините отлитат,
времето минава, без да спре
и бръчките четат се по лицето ти,
а за теб съм още малкото момче.
Гледам те и виждам във очите ти ...
Усещаш ли... задъхвам се да те обичам.
Ти пак немееш... Все ти е едно, нали?!
А в моя дом на тебе всичко заприлича...
Очите молят - твоята любов мълчи!
От теб към мен остава пътят... ...
(Как променя Любовта?)
Ще насищаш душата си със радости.
Ще те милва заливащо чистото,
от вълните в морето на времето
и написвайки себе си в спомени, ...
Прощавам ти за всичките лъжи,
космическия ужас, тишината.
Прощавам ти горчивите сълзи,
зад моя гръб мостòвете, вината…
Прощавам ти и сенките в нощта, ...
Прозрение...
Не можах да се скрия от себе си.
За Души second hand - няма бунище.
И останах. Под твойто поднебие.
Чаках сняг, за да мога да дишам... ...
Тя не е фея - има кръв и плът.
Жена е, но е приказно красива
и искаш да я виждаш всеки път
усмихната, омайваща и дива.
Тя не е ангел - само е добра ...
НОВА ПРОЛЕТ
Тази сутрин рано мият нашата улица
и слънчеви зайчета се къпят във вадите.
Пролетта превръща сливата на двора в булка,
а в белотата на разцъфналите клони ...
Дъждът на екс пространствата изпива -
докоснат бог, луд водопад, река -
със гръм, първично себе си излива -
в дъждовна ласка, чакана с нега.
Дъждът е бос, като шаман играе ...
Гайда проплаква. Извива се песен.
Мома кръшна от чардак поглежда.
Юнак зад дувара либе заглежда...
На мегдана хоро се извило.
Със стъпка тежка играчите стъпват, ...
Мамещо време, минути отвързани,
без път, без посока стремя се натам,
където в онези очи, от куршуми промушени,
гореше пак старият, лудият плам.
Където зениците – бушуващи пламъци, ...