Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
и гледам бъдещето със надежда.
Прокрадва се усмивката отново,
жадува пламенна целувка.
Състрдание
към тебе се протягат,
и молят те тебе за милостиня.
Но ти безвернико, защо ги оплюваш?
В неизвестна посока побягваш ...
Кажи ми!
после отвори прозореца,
протегни ми ръка -
и аз ще тръгна със тебе...
Земята ще се опита да ни спре, ...
Портретно за Него
и е вечно влюбен в непривичното.
Там, някъде, живее в пролет
или умира и се ражда скришом.
В студ нетърпим Той не заплаква ...
Родена в остра нужда
за всички от квартала.
Домът бе нейният олтар.
Не пушеше цигари.
Само пиеше вода... ...
Пътник
_________________________
... И отново нарамих Кръста на дните.
Упътен натам, задето ме пратиха.
Отвек и навек - тъй завеки: ...
Пъзел
сега отново се събирам.
И късчетата аз редя,
май фигури съзирам.
Да видим... образ и лица... ...
Взех си любовта
Кажи ми, че не гледаш нея...
с любов във своите очи!
Кажи ми...! Хайде... излъжи!
Излъжи ме, че не я сравняваш с мене, ...
* * *
умираме бавно...
А всъщност сме живи...
и някак безславни,
да, твърде безславни ...
(... препълнена е с камъни...)
Не иска много тази есен...
Един да се усмихне,
друг да се разплаче,
а дървото в двора ...
Нищо не знаеш...
и никой не знае какво е.
Опитваш да ме опознаеш,
но виждаш това, което не е.
Не мога да кажа с думи ...
В пустинята на малките ни душички
Тихо е
И всекидневните ни ръкостискания
Протегнати към небето са
Аз и ти ...
Пътеки за никъде
___________________________________________
Свечерява.
Пътеката свърши.
Но с друга се слива и води надолу. ...
Здравей, любов
по ъглите на устните ще те позная.
Научих се, че сричките копнеж
не се прошепват тихо,
а изкрещявани - замръкват в хоризонти. ...
Балада за баладата
бе повод за дискусия най-дива:
Какво от тоз да вземем инвентар,
що миналото дава нам? Плачлива
елегия ли? Ода придирчива? ...
~***~ (Жигосани...)
Патрулираща самота.
Белязани пътища.
Екзалтираща тишина.
И очите ми – шарещи ...
Врабчови грижи
спотаи се врабец омърлушен.
Сърцето си птиче разлисти
и в есента се заслуша.
А сиротната птича душица ...
Съзерцание
посърна в косите ми,
зима покри
всички думи разплакани.
Вяра внезапна ...
Някога и сега
когато Тодор Живков
щеше да тръгне нанякъде,
изправяха шосетата …
Запълваха дупките … ...
Заключение
съвсем не бих стояла под прозореца ти.
Преди да пиша, слагам запетая,
а ти ще дочетеш след многоточието..."
Отново ще нареждам... по дифолт. ...