АЛКОХОЛЪТ Е ЖИВОТ
(ПИЯНСТВОТО НА ЕДИН НАРОД)
„Какво ли не в живота си не бях!?
Какво ли не отпих?” – вино, ракия!
Бях кьор-кютук пияна, после – депутат, ...
На А. и нейните любови...
Съзирам в задимения локал -
моят блян красив стои отсреща,
някой чака нервен, недоспал -
като светец сред пламъкът от свещи. ...
И пак ще ме усетиш във съня си...
През Космоса до теб ще долетя!
Забравила во веки за страха си,
превърнала се в мъничка звезда.
И пак ще ти нашепвам нежни думи. ...
Как всичко е толкова красиво пъстро -
цветни души, изпълнени с плам и огън,
а аз живея в свят без любов, като мъченик поробен.
Заслужих си го!
Кога загубих всичко, което Бог ми даде? ...
Лятото се дави и се моли за спасение.
Над трупа му тихо ще заплаче Есента.
За душата му сред нощ ще се моли до забвение,
а накрая сълзите й ще се претопят в слана.
Огънят им ще опари бедните дървета, ...
Безумство е, не чуваш ли, спри.
Не ме докосвай, не усещаш ли, боли.
Не, аз няма да остана, няма.
Не, аз няма да побегна, няма.
Не тръгвай, не чуваш ли, остани. ...
Пораснал, но като малко дете, върви и плаче,
скитник по онзи град изгубен,
върви с душа замряла,
в сянката си погубен.
Върви, викът му чезне в тишината, ...
Очите ми отвръщат се невярващи от
твоята изречена молитва,
за допира, не питам колко искаш
и за следите, оставящ във душата ми.
Прозрачна пустота ме гледа от перваза, ...
Очите днес са тъй далечни.
Напира тежка влага. Тъмнина.
Изливат мъка - наедрели капки.
На лицето, без покана, спря тъга.
Засипа мрачен сняг сърцето. ...
Конфигурацията била е фатална,
когато закъсняло съм се раждала
и търсила съм в мястото си под звездите
да нарисувам съдбата си за обичане.
Избрала съм път с много разклонения ...
Когато се усмихваш безнадеждно
и сенките в очите ти полягат,
препънал и последната надежда,
че аз все някога ще спра да бягам...
Когато нощите във дни се сливат ...
Вятърът разплита червените ми коси,
а дъждът размива тежкия ми грим.
Не се крия от дъжда, само той ме обича.
Ледените капки в самота ме обличат.
Самотата е спасение за душата ми кристална. ...
Отново сенките се размиват
и ехото в ума ми се присмива,
отново онзи полъх на горчиво -
сякаш си отпил от свежо пиво.
Отново в дланите сърце трепери ...
Казаха ми, че когато времето минава,
когато годините в живота ни растат,
човек спира и забравя да вярва,
за огъня, с който от любов очите пламтят.
Казаха ми, че когато времето минава, ...