Стихове и поезия от съвременни български автори
Дъх на оранжерийни цветя
От сергията – с корави пръсти
стоката събира продавач...
Няма свирки и балони пъстри...
И не се дочува детски плач... ...
Огнено дихание
В най-черните ми вечери
изгонваш злите духове
с тамян и здравец.
Против уроки ...
Като есенен дъжд...
водопадно се сипе в косите.
Не е вярно, че както преди
днес ще мога отново да тичам.
Тихо гаснат в очите ми вечер звезди - ...
Последна битка
и се чудя как така...
Колко битки са видели...?!
Страх ме е да изрека.
Кръв е бликала от рани ...
Ноктюрно
Чудесен ден, дъждовен и намръщен.
А аз припадам по плача на облаци
и по целувките на октомврийски капки.
Да съм последното пристанище ...
Паролата
Откривате смисъла в нечие поражение.
Мисъл напреднала, но не в съзидание.
Децата на Дявола в човешки създания.
Но как ще нахълтате на някой в главата?! ...
... повод за оставане...
Студена съм... от тиха дъждопадност.
Поисках дъжд и просто заваля.
И прежда съм червена. Ариадна
покри със мен дървета. И земя... ...
Само насън
целувам те, ала само насън
и изтлява душата, широко разгърната,
очакваща да я стопли човешката длан.
И усещам те близо до себе си ...
Седя си самотно на бара
и си мисля за онази китара,
която дори да е стара,
може да изсвири нашия блус,
сега, когато сме далеч един от друг ...
„Вип денс” Сашка
Излезе Сашка,
взе микрофона,
гърди пращяха
от силикона, ...