Стихове и поезия от съвременни български автори
Непреходно
Безшумни ветрове рушат скали.
Вълните брегове дълбаят,
но не отмиват твоя лик.
Под облаците с теб мечтаем. ...
Фалш
за какво са ни тези лъжливи маски,
кога ще разкрием кои сме всъщност,
защо използваме измамни и ненужни лакски?!
Навсякъде блуждае ирония и сарказъм, ...
Живот на заем
създаден от някой безумен творец,
който по грешка човек е изваял,
а просто е правел ненужен слепец.
Слепец, който не вижда мечтите, ...
Любов
колко плакала съм, колко плаках...
Ах, любов, любов, душата ми ридае,
колко чакала съм, колко чаках...
Ах, любов, любов, как да обичам, ...
Забранена любов
сърцето ми започва силно да бие,
и сякаш любовта разума иска да надвие.
Непознати чувства в мен провокираш
и някак си вратичка към сърцето ми намираш. ...
Есенно море
Създаде земя и вода
Богът на слънцето
Дирите си насочи
Към крепост непозната- ...
Мераклия
нахакано и ловко капанчета поставя.
От неговите подвизи животните примряха.
Ту дебне зайче бяло, зад храстчето приклекнал,
ту скрил се до уши във блатото, ...
Есен е...
в зениците,
отиваща си синевата
на отминал ден...
отмираща в пулсиращите ...
Белота
С полета на бяла птица,
бях във твойте сетива.
В сноп прекършена пшеница
самотата избуя във светлина. ...
Сама
тази - с разбитите мечти...
Заключена в своя малък свят,
постепенно се разяждам от душевния си глад.
Заобиколена от стени, направени от болка и страдание, ...
Помниш ли
на което очите му бяха изпълнени с тъга?
Помниш ли колко време след теб тичаше,
но все оставаше сама?
Помниш ли, когато те видеше, ...
Знаеш ли
Ако да - нека аз да бъда същото за теб.
Знаеш ли къде си ти в мен?
Ако не - нека аз да ти покажа!
Стига да се вгледаш само в моето сърце, ...
Хайку (Венеция)
в канала от сълзи,
а песни пеят.
...
Старите сгради, ...
Обичай ме
слана цветята да убива.
Обичай ме, когато след дъжда
удавените корени изгниват.
Обичай ме отново след смеха ...