Бъди фенер, спасителна лодка или стълба
В свят на войни,
жестоки убийства и коварни лъжи.
Когато си изправен срещу на съда урока,
уплашен и забравил своята посока. ...
Небето над земята възцари.
Звезди! Небесни дракони подгониха
хората и старият мостик
под тежкото наведе се - изкормен.
А тялото му – клейове и борове, ...
Много искам, Дядо Коледа, да имам
майка, татко, братче и сестра
и във къща малка да живеем,
за да ми се стопли детската душа.
Знам, че много искам, но те моля ...
Когато целият ми свят увисне,
започва силно и до болка да тежи.
Тогава мислите ми почерняват,
а вярата на капки се топи и пак
безропотно, измежду тръни боса, ...
В памет на моя чичо, Владимир Хаджидимитров. Обичаме те...
Мъка страшна сърцата наши гори,
защото те няма, къде отиде ти...?
Сълзи горещи по лица горестни,
дланите свити в юмруци болезнени. ...
Във душите си пробойни ще покажем ли?
Лудоста си кой побъркан е признал?
Примирението с всичко ще признаем ли?
Може би умът от съвест, ако бе крещял...
Всеки сменя сто лица по себе си... ...
Понякога керемидите се срутват,
коминът спира да дими.
Огнището замряло е и тихо пукат
последните дръвца, въглени дори.
Понякога вратата тъжно скърца, ...
От живота боли, тъй силно боли -
често се виждам обляна в сълзи,
често се скривам и тихичко страдам -
и сякаш надолу в бездна пропадам,
сила ми трябва, единствена една - ...
Виждам как една след друга идат -
по средата на пътя си никога не спират,
отново и отново брега ще заливат,
една след друга идват и си отиват.
Нежен полъх, сякаш чувствам се свободен, ...
Аз бях Луна с измамна светлина,
а ти крадеше огън от звездите.
Не ми приписвай грях или вина,
че нашите съдби не се преплитат.
Любов се случва под едно небе, ...
Балканът е отворил свойта пазва.
Тя в шепата си теб е приютила.
Чрез тебе свойта приказка разказва
за битки люти и за мъжка сила.
Когато сипвал Господ по земята ...
Слепи сме, в безредие вървим.
Ни един от нас на сто не вижда.
Колко вземаме, а колко ще платим?
Слепи, празни от бездушие.
Слепотата не е дар, а наказание. ...
Такъв те срещнах - плах, свенлив, затворен,
на разума във рамката заключен.
Бял лист без стих, едно дърво без корен,
поток, в църцорещ наобратно ручей.
От лудост сатанинска обладана, ...
По улиците хорските следи
са тъжна есен, листопадна,
във шепите си стиснали мечти,
които тихичко животът им ограбва.
Дърветата се вричат във дъжда, ...
Баща ми е точно петдесетгодишен -
с коси побелели и бръчки безброй,
макар да е изгубил стила си предишен,
за мен е просто синеок герой.
Дарил ми е детство, ...