Стихове и поезия от съвременни български автори
Младежи се ежат
Сбрали се група младежи
и всеки почнал да се ежи –
кой е по-по и кой е най
(но са пълна нула, знай). ...
Навик за оставане
От толкова летене из небетата,
просторът някак бавно отесняваше.
А облаците се превърнаха на мрежи,
оплитащи ме като навик. Да оставам. ...
Да разчупим мисленето
Аз нов съм тук, не ставам за поет,
но ръкавица ще захвърля смело,
а който иска – да чете
и се замисли върху тая скука. ...
... (отново посветено на родителите ми :( )
Рухва бавно разрушен.
Може би чак сега го забелязвам,
може би отдавна паднал е пред мен.
Слънцето ми днес залязва. ...
Градина от мечти
и всяко цвете там цъфти, пораства,
защото няма неизпълнени мечти,
ако поливаш ги, едва ли ще повяхнат.
Любимо цвете имам, ала не цъфти, ...
Сонет 20
Амброзия ми даде и нектар,
но после ме прободе с жило.
Благодаря ти за упойващия дар!
Помисли ли дали си ме убила?! ...
Морето в мен
солени и чисти връхлитат във мен,
изпълват ме с любов и съчувствие,
гасят горещата кожа с длан.
Танцува морето и пясъкът ...
То и ние
Стопли ни изненадващо.
Съсухри лицата ни бодри.
Изсмука бунтарската кръв.
Изпепели волята. ...
Безмилостно сини (Хайку)
щурмуват безмилостно
моите мисли.
Посветено на Ники (:
Отрова
Искам да кървиш
Искам да коленичиш и да се влачиш в краката ми
Искам да просиш
За късче любов сълзите твои да се стичат ...
Бъди фенер, спасителна лодка или стълба
В свят на войни,
жестоки убийства и коварни лъжи.
Когато си изправен срещу на съда урока,
уплашен и забравил своята посока. ...
Раздвоение
Два прозореца...
И пред мен се простират два свята.
През единия гледам -
как някой простира прането ...