Стихове и поезия от съвременни български автори
Малки парченца любов
докоснеш ли я, тя ще потрепери,
ще зазвъни, а после ще се скъса
и пулса ми до края ще отмери.
Ще зная, че остава още малко, ...
* * *
- Тогава днес на наивността си се вричам!
- Толкова мъчно е да обичаш...
- Тогава нека на мъки вековни без край да се обричам!
- Толкова глупаво е да обичаш... ...
Чашка сбръчкано-безцелна капчица любов
Аз и моята приятелка- СЪЛЗАТА...
Просто на по чашка пияна болка...
Отново галим се нежно,
сгушени една в друга, ...
Полет
някъде по пътя…
ще го намеря,
даже и сама!
Сълзите си изтривам, ...
... (само крачка... е нужна)
... е нужна
животът е страх
потреперва
със нашето тяло ...
Многоточково
с която да си спомня, че е минало.
(по малките усмивки те познах
и онзи поглед, дето ражда зима.)
Но чакай, да си спомня тишината, ...
Есен
и превърна се бавно в черно-бял зимен филм.
Парапета на двора кристалчета скриха
и се плисна конякът във стария скрин.
Съживи се уютът на тихата къща, ...
Неразбрана
Нищо че за мен не мислиш вече ти
Нищо че очите ти в нечия друга душа се взират
Надеждата винаги остава
Надeждата винаги остава ...
Просяк
и всяка капчица по нея се разля.
Вятър пее свойта тъжна песен,
просяк скита бос във тъмнина.
Улиците пусти проговарят ...
Рана
От допира на твоите ръце изгарям
и цялата съм рана.
Да ме лекуват искам същите ръце.
Без тях не мога цяла да остана. ...
Трудните промени
е мисълта, че той е само един
и в него липсва най-вече любов,
която един с друг да делим.
Овълчени нижем обиди; ...
Да полетя
Искам да съм като птиците в небето,
за да полетя,
за да видя аз света.
И макар че никой няма да ме види, ...
Искам с теб
че те обичам много силно.
Искам с теб мечтите си да осъществя
и вече лицето ми да не е унило.
Искам повече от всичко на света ...
Любовта на капките
Изумрудени дъждовни капки
галят измъчените стъкла
на бледи, на тъжни прозорци -
възхитителен пожар на любовта. ...
По пътека
по пътека от две-три сълзи
и отново на теб ми прилича
всичко свято пред мойте очи...
На обидата дни отредихме... ...
Лицето ми в чашата...
и често се питам "Защо?".
Ти често посягаш към чашата...
Не ти ли стига наш'то гнездо?!
В очите ти крещи пиянството, ...