Стихове и поезия от съвременни български автори
Ще бъда
ще бъда златен лист, повян от вятъра,
ще бъда лястовицата, прелитаща от юга.
Ще бъда нежен звук, когато тя е стон,
ще бъда розата, поставена във требника, ...
Пусто е
боли!
Пуста е душата ми, която ти
рани!
Празно е в очите ми ...
Мъжът на моя живот
Да съжалявам - не зная?
Да се радвам - желая?
А може би повече да се старая?
Ти вникна в мен дълбоко ...
Душата е пералня?
изпирам сълзи и
намирам олющени
побелелите мечти.
Сърцето ми дните си ...
* * *
Ти един си на света, неповторим си. Запомни!
Един си ти син, брат, баща.
Сърцето си щедро раздаваше,
дори за миг не се поколеба, правилно ли е това. ...
Истински човек
Щом пред нищо не скланяш глава
и с усмивка посрещаш всяка беда,
щом откриваш красота в малките неща
и се радваш на всяка секунда. ...
Шепот
отронва късчетата кал.
Нашир, надлъж
тече потокът подивял.
Разумната вечерна ...
***(Любовта се завръща...)
Любовта се завръща. О, виж я,
забързана като добиче.
Смогва едва. Едва диша.
Все по-малко защото обичаме. ...
Разходка по безлунната пътека
Опитвам да ги подредя,
но хаоса ти яздиш във посока
към зейналата пропаст на страстта...
От тръпките, полазващи душата, ...
Коледен подарък
Не можа след тебе никой да ги спре.
Направили са дупки пред иконите
във много чужди домове.
Обичаха ме истински, признавам! ...
От тебе се нуждая, Мамо
С тях отлетях и аз!
От топлата, родната стряха,
към големия, студения Свят!
Тук щастие дойдох за да търся! ...
Вкусове...
Предишни вкусове те топлят, нали?!
Измий от лицето си тази гримаса...
Виновността не ти стои добре!
Само погледите да говорят. ...
18+ По следата, мъжката, до на... WC-то дръжката!
И се надявам да имате търпение... до края! ;-Р
Завчéра дадуха ми хап – да мога
кугат напия са, да'н ма були глъва,
чи среща имах със мадама в МОЛ-а. ...
Приятели
Приятели, не се сърдете!
С промените в битието
се породиха различия и ви разбирам!
А аз си пътувам и без да се спирам... ...
Пусни ме да си ида!
Пусни ме да си ида!
Аз пак ще се върна,
по-различна ще съм от преди.
Ще ме искаш, но няма да ме имаш! ...
* * *
отливът те кара да се чувстваш пак сама.
Луната бяла ще накара твоя поглед настоятелно да спре.
Когато и очите видят красотата на нощното небе, дъхът ти мигновено ще замре.
Дъхът... непрестаннно блуждаещ в прегръдките на едно сърце... ...
В друго време
не се пресякохме във подходящ момент.
Вселени ни деляха и няколко въздишки -
ураган преминал в празния ни ден.
Ти бе далечен, истински, неузнаваем… ...
Изоставените ДЕЦА!
са същите отчаяни души, които се СТРАХУВАТ!"
По устните сълза се стича!
Навън отдавна не вали.
Тишината - мъдра притча. ...