Стихове и поезия от съвременни български автори
Сезон на самотата
дори когато огънят гори.
Усещам студа дори в съня ми
и топлото одеялце не ме стопля дори!
Сезонът на самотата пак настъпи, ...
Какво си ти
мисъл в моята мисъл разбрала
колко далеч си сега и преди,
колко сама съм аз днес, колко съм слаба.
Ти си сънят, ...
Професия - Жена
Орисана съм в повече
от всеки друг
да нося на плещите си
страдание. ...
Обичам
дори и да спиш.
Понеже те нямам -
не ме и кориш...
Не се и срамувам - ...
Последен зов
родих се в смъртта
като цвете в пустинята,
като жар в пепелта...
Като болка от спомена ...
Защо ли?
Защо ли сърцето ми напира?
Защо ли всичко избледнява?
Защо ли всичко наранява?
Защо ли не мога аз да живея? ...
Бос гост
Аз съм бос!
Неистово
прескачам през тръните
и крача смело, ...
Различна
да открия светлина,
да намеря път и цел за по-щастлив и хубав ден.
Ръка протягах и за прошка молих без вина.
Но светът потъпка моята душа. ...
Нелепа смърт
без сбогом дори!
Нелепа катастрофа
затвори твоите очи.
Нелепа бе смъртта, която ...
Непресторена
да идва,
да стиска гърлото
отново,
да ме обсебва ...
... не загуби ли нещо от себе си
тичаш насам, после натам.
Напрежение витае край тебе – навсякъде
и времето неусетно отлита така.
Не помниш делници, нито празници. ...
Позволено от вятъра…
Без рана… няма как да надскочиш себе си…
Дума спестена няма как да повториш…
Предизвикваш тишината…
и чуваш ехото на мислите си… ...