Стихове и поезия от съвременни български автори
Неподходящата
и усмивката не ще сваля...
Сърцето ми е млъкнало
за всяко утре и сега.
Не съм онази за тебе, ...
Вяра, надежда, любов
Младостта ме облече с надежда
и криле даже ми даде;
от невинност изтъка ми одежди
и доброта дари за награда. ...
Смътно чувство
аз те чаках, а ти си отиде,
без да знам ни защо, ни къде
любовта ми след тебе загина.
Аз се мъчех във страшния студ, ...
"Каквото повикало, такова се обадило"
но ти казвам - много прекали!
Вече ревността не ме разсмива
и отвътре взе да ми кипи!
Искаш да ме хванеш май натясно - ...
Животе, с теб ще споря!
Да, с теб ще споря!
И днес,
и утре -
всеки, всеки път. ...
Единение 5
В дни на трудности усещам
Бащинското Ти присъствие,
в дни на радости се сещам
за тайното Ти неотсъствие! ...
Едно момче
Имало едно момче,
момче със каменно сърце.
Той обич не изпита,
любовта за него бе убита. ...
Съвременна Ева
Да ръкопляскам на лъжеидеалите свише,
да отвръщам с усмивка на плесницата,
да съм смирена, както в библията пише,
да целувам с обич на врага десницата. ...
Сърцето или очите
те са лоши съветници,
слепи са за вътрешността,
далеч са от същността...
Сърцето обаче казва истината, ...
Ти цялата
Целувката на очите,
погледът на устните,
непонятният танц на радостта,
пленен за момент от сълза-огледало - ...
На сина ми
Над съня ти спокоен аз бдя,
аз бдя, а съм толкова неспокоен -
за да те предпазя от беда,
аз бдя, за да бъда спокоен! ...
Смъртта на мъртвия Човек...
Мъртъв
ли
е
Човека ...
За хавлията и свободията
място все не си намира.
Пуши, охка, пъшка,
само дето се не тръшка...
Прави и се секс горката, ...
Заедност
опиянена е.
Вдишва те.
Изгаря те с дъха.
В река превръща се, ...
Такъв съм Марко Тотев в любовта
в любовта!
Такъв карък друг няма на света!
Три месеца
без отдих я ухажвах, ...
Ти си...
моят край в безкрайността.
Ти си
сълзата ми в пороя.
Ти си ...
Бях
Земя бях, но ти не ме разора.
Огън бях, но ти ме потуши.
Книга бях, но ти не ме прочете.
И тази бях, и друга бях, но ти на мен не се обрече. ...
Сладко бедствие
И даже неуместно суеверна.
Ала със моя усет към красивото
не можех да не ти посегна.
Уж имах застраховка за последствия ...
А сънищата сбъдват се, нали?!
Но моите останаха отворени –
да те долюбят...
И само грейналите слънчеви лъчи
ми спомнят стаята със ...
Разплакано мълчание
Мълчанието плаче
тихо и само
в забързания миг,
в търкулнатите жажди. ...