Стихове и поезия от съвременни български автори
Небесни коне
На писателя Димитър Атанасов
Те потръпват от дъх на жребец,
в тях кипят неузрелите трепети –
рият лудо и с гриви гребат ...
Усещане за любов, родена в светлината
на случайно докосване, превърнала се в нежност,
а може би във всичко...
Издигана, ранявана,
намерила покоя - ...
Любовен порив
... Мрачно е навън, студено
и мъгла се спускаше над града...
Сама, по улицата аз пак вървя,
зъзнеща от студ ...
Променена заради теб
падна се чест във такъв прекрасен ден
в очите ти морни плахо да надзърна
и в спомените скрито да се върна.
Усмивката ти нежна на лице, ...
През дните си невидима минавам
превръщам ги във шепа тъжен прах...
Привикнах със мечти да се прощавам -
да ги отгледам тъй и не успях...
И хората край мен са сиво-чужди - ...
Изстине ли коренът...
разсъблечени, гладки, невръстни,
и се сливаха с тъжните песни,
за да може смехът да възкръсне.
А от техните ризи назъбени, ...
Белият кон
На един недовършен танц
Не зная от кога чакаш ти
принца на белия кон;
и колко ли дълго си плакала, ...
За студентските шествия 1996 г.
кутренца настървени,
по улиците лаят,
а за какво - не знаят.
- Студентчета презрени, ...
Нещо за казване (only after 25)
неща
пиша
когато нямам
нищо ...
Къде? Как? Тик-так....
къде се губиш пак?
Часовникът ти май е спрял,
за чувства пак си закъснял.
Там и тук, тук и там... ...
Теория на относителността
Разглеждам природа, която я няма.
Срещам се с хора, които ги няма.
Прибирам се в стая, която я няма.
Тиктакат часовници, които ги няма. ...
Димът. И Великан. (2006)
Дъх... и поквара.
Тягостни вопли.
Димът ще ме стопли.
Мое було, мой грях. ...
Достойно
сковах си от злобата щит,
запратих славно по заразата
на тщестлавието ти мит,
че болката е... ...
Гордостта доста ми тежи
сега с какви очи себе си ще мога да погледна.
Щом сърцето за любов бленуваше,
а пак превърна се в жертвата поредна.
Тръгвам си и няма да ти казвам колко ме боли ...
Болката
изтичат сълзите.
Капка по капка -
болят ги очите.
Капка по капка ...