Стихове и поезия от съвременни български автори
Трето измерение
Душата ми е в трето измерение.
По-чиста съм от всичките "преди" -
А "тук" и "там" са нейни отражения,
съпътстват ме и пъзели-мечти... ...
Нежна като смъртта
е по-мила от теб!
Ти удряш направо,
а тя тихо пристъпва.
Преди да замахне – ...
Някога може би съм имала душа
сега съм само маска без лице.
Някога можех да сънувам,
сега съм само тяло без сърце.
Живея по навик, забравих коя съм ...
Научих се да съм вселена
Видях се цяла в светлина;
нежна, с блясъци обляна.
Привидно нямаше ме, да,
родена съм от морска пяна! ...
Всичко си отива
Бавно по бавно всичко си отива -
всеки порив, всяка чакана усмивка.
Нима любовта ти е така горчива,
че при всяка глътка ...
Звездички
* * *
* Малки палави звездички *
* нощем дойде ли, пристигат *
* на небето, като птички * ...
Надлъгване
Аз и тя... нощта.
Викам и:
- Искаш ли да се полъжем малко? - и цъкнах прашната лампа на бюрото.
Прошепвам и: ...
Убий я
Искам да умре!
Тази надежда във мен...
Защо все към теб ме зове?
Убий надеждатa! ...
Чакам те
Аз отново съм будна в нощта
и мислите ми са при теб.
Отново проронвам поредната сълза,
тихо шепнейки чакам те, аз все още съм твоя. ...
Болка
сивота в сърцето,
камък тежък в гърлото стои,
не усещам земя под краката си,
защото далече си ти. ...
Ценните неща
Без светлина ще виждам,
което ми е нужно.
И звуците да заглъхнат,
неказаното ще чувам. ...
Без думи(те)
Тъмница - моят кръгозор.
Пречупих на смеха крилете,
а мислите лежат в затвор.
Студени - всичките ми дни, ...
В мига, във който ме прие за даденост
потъпкал обичта ми, се завръщаш -
очаквайки отново да простя...
За кой ли път живота ми обръщаш!
Съвсем не мислиш колко ме боли ...