Стихове и поезия от съвременни български автори
Още живи са в мене
животът ще си вземе своето от мен.
Навеки ще остане неразбрана
душа нещастна - взета от съдбата в плен.
И болката в душата ми стаена ...
Не тръгвай без мен...
Не питай защо съм щастлива...
в очите ми виж любовта ти!
И някак различно красива съм...
докосната от ръката ти...! ...
имам довижданета всякакви
довижданета
всякакви
червени
дълги ...
Не, не живея! Горя!
шепа съчки
от неразпалени
огнища,
но протегнеш ли ...
Открадната любов
и вярна на него да бъда.
Грешката своя простих си,
обичам го силно, не мога!
Аз няма да му кажа, че мразя, ...
Пак така
Пустата черна котка
пак ми е на карък.
Вече съм като точка
в стар, омагьосан кръг. ...
Ще имам ли право да съм щастлива???
и мисли редовни не ще редя…
Чувства любовни – я, що е това?!
Щастие малко или просто
замръзнала чужда искра??? ...
Лекуваш с разпятия...
Излизам, искам днес поне за кратко
да забравя очите ти и техните мълнии.
Душата ми, душа като една човешка длан
се скита в търсене на любовта. ...
Дядо Пенко
Баш си тачи вино ланско.
Щом се пръкне във зарана,
с пяна пълни цяла кана.
Ала зърне ли го Пена, ...
Вещица
шепне билето тъмни слова,
а в казана бълбука отварата,
черна котка мяука в нощта.
Тъмни клони поклаща дъбът ...
Да имаше поне...
Дяволи го взели!
Колко струва
шепа сляпо доверие?
Една метла и... ...
Нaгаута (земята)
тъжната земя стене.
Тежко е така.
Как леда да разтопи?
Стъпките хорски ...
Оцвети ме
заспала тишина, събуден миг,
неистова, сънувана покана,
за път далечен... неизречен вик.
Неизречен... в тялото почувстван, ...
Последният облак на първите дни
В мъгливата сутрин.
На обяд с листата.
На обяд с фалшивата маска, гримиран, напудрен!
А вечер усмихнат... някак безпричинно усмихнат. ...
В морето на живота
Болка ми изгаря същността.
От фас запалвам следваща цигара,
жарчицата примигва във нощта.
Мисълта тежи ми като котва. ...