Стихове и поезия от съвременни български автори
Да можеш да видиш любовта!
Спомени вятърът носи,
ще тръгнеш по път - без въпроси,
но истинска само ти ме копня,
как плаче без сълзи душата видя. ...
Когато те застигне порой
от ненужни упреци и думи тежки,
в бяга си намери покой,
в дом, изграден от обич,
от длани любящи и нежни. ...
Кървяща рана
На стон един,
изтръгнат от душата,
с тих тътен
ехото отвърна! ...
Ще стигнем...
нощите и звездите...
Когато...
Бях обсебена
от самотата си. ...
Тайна и истина
или явна лъжа
за тебе съм аз,
открадната жена?
Макар и честно, ...
Мечтите не угасват. Както в рая...
оставили следи са ято птици.
Понякога проплаквам,а живота
опънал е ръждясалите жици.
Денят отдавна е отминал. Като спомен ...
Естети
че всеки ден откривам
рисунки пещерни, но на едно държа:
харесах ги,
защото са красиви - ...
Нещо ми пречи
‘cause they don’t have any feelings...
Нещо ми пречи, събуждам се нощем и сякаш ме няма –
навън тъмно е, страшно, и хората спят,
но отнякъде чува се врява. ...
Нощ през септември
Градът живее в своето опиянение.
Моторен шум се чува под дърветата на широката алея,
оставящ прашен спомен след себе си.
Отново долавям звука на радиото, ...
Иска ми се...
при когото да отида,
когато съм разстроена.
Иска ми се да има някой,
на когото мога да кажа всичко. ...
Не притворно
празнично ме мами - да премина
всеки божи ден и в нея да надиплям
сага в живи стонове на самодива.
Живи и пулсиращи, във тях се сгушвам, ...
Река не бе...
Ледено докосване. На зима.
Оная, със пречупените клони.
Наслагване - със болката сравнимо...
Вятърът следите ни прогони... ...
Повече от сиво
избодени... се стичат часовете,
извикан порив, дяволска вина,
във себе си прелиствах ветровете.
Откраднат въздух, беше тишина, ...