Стихове и поезия от съвременни български автори
Луна
Две парещи сълзи,
под лунното небе.
Във тъмен ъгъл
на съзнанието ми ...
Сърдечна криза
какво ще правим ний сега?
Ако братушките завинаги ни спрат газта,
дали ще ни останат парици за храна?
Петролът пък поевтиня и въпреки това ...
Хипертонични мисли
>> И оказа се, че кръвното ми скочило високо.
>> Поуплаших се и спомени нахлуха във главата ми,
>> явно стресът и уплахата съм взела надълбоко.
>> ...
Любов във лъжи не вирее
та иде ми чак да се смея!
И си объркан? - Е, не! Замълчи! -
Разправяй ги тия на нея!
Сърцето ти, клетото, казваш, разбих? - ...
На принца
са твоите думи,
и топли, и снежни,
валят помежду ни.
Когато говориш, ...
Без любовта
дъгата - цветовете си,
звездите - очарованието си
и небето посивя!
Така се чувствам аз сега. ...
18+ епиграма
И той управлява самин...
У нас путьовци - цяла сюрия!
Читав? Нито един!...
Не искам да съм нобелист
Не искам да съм нобелист,
лингвист, естет и есеист,
ни китарист, барабанист,
басист, солист, филхармонист, ...
Интервю с цвете
„А вятърът е шумолене на листа"
Говоря с цветето.
По цели нощи го разпитвам, но не отговаря.
Банално е, но му съчувствам, че не може да избяга. ...
Да бях... (30)
че стиховете ти не ме вълнуват
и в хубавата ти глава багажа
въобще – ма хич! – не ме интересува!
Да бях изчела малко стихосбирки, ...
Прощално
"Понякога ще идвам във съня ти",
така започваше известната поема.
Присетя ли се само за лика ти,
кошмарно дива треска ме обзема. ...
Като
Като земя разпукана от жажда лятото
Като бодили изсушени с вятъра
Като самотна птица отделила се от ятото
И свита бях кат таралежа на кълбо ...
Израстване
още една,
от книгата своя -
житейската.
Допълваш с уроци ...
Отлитай
Отлитай,
птицо малка!
Да не изгориш
в пламъка ...