Стихове и поезия от съвременни български автори
Здравей, приятелю...
верни приятелю!
Тази нощ идвам
при тебе с молба.
Искам тази нощ ...
Гостенка
рисувам с вдъхновена длан,
до мене тишината няма
отдавна спи на стария диван.
И без това тя винаги мълчи, ...
Сърцето говори
и изчезва обковалия сърцето лед,
щом ме целунеш ти
и сбъднеш моите мечти.
Гледам залеза красив, ...
"Свиден" дом
Къде е домът? Там, където си раснал?
Където си падал от двора на двора?
Дали е там, щом вече май си пораснал
и без да желаеш май сам си опора? ...
Моя родна стряха
В памет на всички мъже, оставили костите си за България!)
(по Александър Галич)
Сънувам те често, моя родна стряха.
Златен беше ти, ала кратък век! ...
Капчица Радост
Обвита в самота и мрак - пак и пак, и пак...
Нямах обяснение за тъпото си поведение.
Липсваше ми нещо - но какво?
Имах нужда от някого - но защо? ...
ръченица по български
времето навън е топло,
а вътре в
теб
пари...
О, неразумни юроде
на стария обител свет,
обсебен от идея страстна,
един монах, изпит и блед,
сам над писанията вехти, ...
апокалиптично
и поглед сетен хвърлих на това,
което във яда си аз превърнах
в купчини от съсухрена трева.
На мястото на древните гори ...
Мъдро ли е?
усмивки и сълзи да запазя,
от стари спомени конфети
в ръцете си да пазя...
Мъдро ли е? ...
Гласът на Ангела
знай, че някъде там съм и аз.
Всеки път, когато понечиш да откъснеш цвете,
знай, че негова душа съм аз.
Всеки път, когато чуеш песента на птиците, ...
Безмълвно
а ти си красива,
сякаш родена от морски вълни.
Да тръгна желая
да търся рая, ...
Липсваш ми
липсваш ми, а теб те няма,
липсваш ми, къде се скри,
липсваш ми и силно ме боли!
Липсваш ми сега в нощта, ...
Невъзможно...
но вече не живея.
Сякаш тъмнината ме облива,
а в същност аз съм в нея...
Сълзите по ковчега капят, ...