Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

Без обич

Отлитат дните бледо смирени,
приема ги безкрая в своя покой,
чувства в сърцето отдавна стаени,
беэстрастното време отнася ги в рой.
Не ще ги по пътя слънце огрее, ...
1.1K 4

флирт

този път
ще оставя нощта
да пофлиртува с мен
както пчеличката
с тичинката на цветчето ...
869 14

Обречени...

Преплетени пътеки... асфалтово черни,
от призма пречупени в еднакъв калъп,
остри думи лютят в очите неверни,
човещината май вече превила е гръб.
Угасват искриците в нежната длан... ...
722

Усмивка

Усмивка...
Дали за това, че не можах да открия
вратата на вярата и добротата в мен.
Или защото съм много ранима,
като стъкло се чупя всеки ден. ...
1.1K 2

Подари ми усмивка

Подари ми усмивка,
за която силно копнея,
подари ми усмивка,
когато тъжа или когато се смея.
Подари ми усмивка, ...
1.4K 2

Нека!

Да просиш любов не си заслужава,
да искаш да те обичат е грях,
цял живот за любим да се бориш
е нелепа и грозна съдба!
Да търсиш щастие, където ...
927 1

Носталгия

Остана ли сама накрая,
ще бъда като призрачна луна,
потънала в небесния безкрай
на многохилядния звезден рай.
Но щом зората зазори, ...
927 1

Това, което...

Пожари, огън и любов.
Мечти и блянове.
Сега сме други и светът е сякаш нов.
Надеждите ни хранени, останали във времето са като зов.
Сега е друго. По-далечни сме. ...
1.1K 1

На Ясен

Аз обичам да те гледам,
аз за теб обичам да мечтая,
мечтая, но не, не те желая.
Не вярвах, че те има, съвършеният ми Бог!
Така прекрасен, като диамант в пустиня. ...
1.2K 1

В очакване на любовта

Не те ли носи на криле,
не те ли пази от всички страхове?
Като ангел в нощта
спуска се една ръка...
Протягаш се за обичта, ...
1.1K 2

Колко трепетни души

с горест скрита във сърцата
гледат и се молят те
с тиха нежност на луната.
Колко трепетни души
в тихи нощи сребролунни ...
736 2

Принцът и Просякът

Умря поетът на принцесата,
във замък от мечти и погледи!
Не се събуди принцът от пиесата!
Останали са само спомени!
Умря - на разказа в есенцията ...
1.2K 2

Илюзорно

Илюзорно
Устремът е моята инерция -
тази, с която по навик обичам,
тази, с която по навик те търся
и тази, която наивно отричам. ...
978 3

Малко птиче

Стоя самичка с поглед, вперен в небесата.
От остър писък наруши се тишината.
Падна от небето малко птиче бяло,
опитваше се, но не беше оцеляло.
А другарчето му, тъй самотно и ранено, ...
1.3K 3

Човешки свят...

Кой реши
да ни озаглави, че ще сме хора?
Кой реши
да заблуди света,
че ще живурка в служба на нищожния човек? ...
1K 3

Аз не притихвам вече. Като тях.

Аз не притихвам вече. Като тях.
Не съм притихнала.
И днеска
по лицето ми
наместо сълзи ...
1.3K 14

Видя ли какво направи?!

Пресъхнали устни потрепнаха в мрака,
проклинайки онзи ден,
в който се докоснах до тебе,
в който ти обеща да си до мен.
Запали пожар в душата ми, ...
1.1K 7

Мъж

МЪЖ
Пред теб планини не сривах.
И кули Вавилонски не градих.
До Африка не стигнах дива.
Препънах се във моя стих. ...
558 3

Люлякови нощи 2

По бузите се стекоха
горчивите й сълзи.
Стоеше свита
в празната стая.
Белите замръзнали ръце ...
934 2

Сладка дъга

... И този дъжд валя с години,
но аз си чаках цветната дъга.
И най-накрая тя изгря!
Сега какво да правя?!
Ще живея аз под нея, ...
1.2K 3

Eсен

Умора есенна ли ме обзе,
или пък уморена е душата,
ден и нощ тя обич да краде,
единствено в съюз със самотата...
Виновна ли е нещо есента, ...
1K 11

Изгубила смисъла

Всичко в живота отрекла съм,
той с лека ръка мен поруга
и в нощите тихичко плакала,
сломена от своята тъгa.
И смисъла съм изгубила, ...
1.1K 6

Цвети - 2

Цвети
Щастлив съм аз, че си до мене,
че ти си моята звезда,
аз падам вече на колене
и откривам мойта свобода. ...
668 1

Самота

В душата ми
не е подредено...
Дали е виновна
самотата,
че все размествам ...
1.3K 27

Късно

Късно
Беше късно, никой не усети
как птиците отлитнаха на юг.
Безмълвно, но със скрита песен,
оставиха мълчанието си тук. ...
729 6

Първите ни двадесет години

Днес имаме повод за поглед назад,
за спомени летни, за спомени зимни...
В борби ежедневни, възходи и спад,
преминахме двайсет съвместни години!
И сякаш бе вчера, почти на игра, ...
953 3

Туш... и завесата пада!

>>> По повод: "Животът е театър и всички ние сме актьори. Каква роля ще играеш... зависи само от теб!"
>>>
>>> Това беше чисто нова пиеса.
>>> И още докато пада тази завеса,
>>> животът заповядва отново: "ИГРАЙ!" ...
1.8K 8

Всички мои кошмари

Всички мои кошмари,
стаени в душата ми
още от детството,
преживяни
на няколко пъти ...
747 2

Почти недостижаема...

Преструвах се на мека бяла шапка,
забравена на плажа изоставен.
Очите ми са дълги като дакели,
а устните ми - изгреви нахални.
Гърдите ми са островърхи гларуси. ...
1.7K 27

За луната и звездите

Обърнах очи към небето
и казах му, че искам
аз за теб да съм луна.
Но то обърка се горкото
и каза ти, че съм звезда. ...
1.3K 2

Понякога

Съчувствам на денонощния труд на Съдбата.
Пред всяка наша врата да се преоблича
и да мени настроението си според сценария,
който ние сами сме написали...
789 5

Робство

Сърцето, превърнато във плуг,
измъчва се, в гърдите яд напира,
аз не съм, а друг,
измества ме и пак загубвам си кумира.
Уви, надежда няма за мъката ми сладка, ...
833

Заровена любов

Подкупен съдник бе на моята душа,
пепел хвърли ми в очите,
издигна ти бесило за мен и любовта,
превърна в прах мечтите
Изгарям в пламъците на чужди грехове ...
1K 3

Сбогом

Не видях очите ти
и вече знам,
че няма да ги видя.
Взривени са мостовете,
а мътната вода отми ...
1.1K 2

Такава

Такава
Аз обичам не изгрева,
а огряните от лъчите му цветя.
И не обичам аз дъжда,
а в полята нежните капчици роса. ...
667 1

С безразличие да ме погубиш

С безразличие да ме погубиш
05.11.2008
Избродих всичките тежки пътеки
по твойте стъпки, никъде не стигах,
и ходейки по пътища не леки, ...
759 2

Ще се върна...

За първи път
ще ти простя,
че закъсня.
Целият огромен свят
да застане между двамата, ...
880 17

Да умреш в очите ми

Дори не си свали обувките -
влизайки нощес при мен.
Смехът, прегръдките, целувките -
тях забравила ги бе.
Само за да се простиш със всичкото, ...
908 8

Круша далеч от дървото не пада ...

КРУША ДАЛЕЧ ОТ ДЪРВОТО
НЕ ПАДА...
Тъй казваше някога моята баба:
"Круша далеч от дървото не пада!"
Чак след молитва разчупваха хляба - ...
1.1K 13