Обърнах се назад към миналото с интерес
и прозрях с душата си Твореца на същностите.
Приличаше на безграничната Вселена,
нямаше ръст, нито очи и ръце,
но беше изпълнен с възможността ...
Сърцето ми самотно е без тебе,
като че ли спряло е да бие то!
Душата тъжна е - за тебе стене!
Премръзнало от студ е моето легло!
От твоите ръце аз имам нужда, ...
Когато те срещнах, аз бях ястреб жаден,
паднал на метри от извора студен.
А ти беше вятърна мелница на полето,
въртеше големия волан на живота свой.
Когато разказваш това, бъди строг и хладен, ...
Гореща нощ. И вятър с огнен дъх.
Лицето на луната не е същото.
Звездите светят - алени до кръв.
Като с воали мракът ни обгръща.
Магия ли е тази тишина? ...
Някъде в началото на юни.
Слънцето изгря на хоризонта.
Трепереше душата - като струна
(сякаш я преследва вагабонтин).
Но не видях по пътя си разбойник. ...
В памет на Кязъм Коюнджу
Печатът на обреченост усилва
болезнения пламък в твоя поглед.
Докрай приел съдбата си с усмивка,
ти страстно пееш. Птица си пред полет... ...
Монетен звън разкъса тишината
и алчна песен ехото разля.
Ще мога ли да бъда твой приятел?...
Душата тази песен не запя.
Звънът смрази я. Сякаш студовете ...
Миличко, виж! Опашка-бастун!
Мустакът от гелче е лъснат дори!
Свикнал съм вече с "оня" сапун
и казвам ти честно: Нямам бълхи!
Стопанинът литна към познатата дама. ...
С лекота зарязвам прозаичните неща,
ежедневието сложно ме опиянява.
С рани е покрита моята душа,
но поредна кръпка бързам да прибавя.
На екс обичам всичко да изпивам, ...
Навреме идваш. Толкова е тъмно –
в душата ми, във всичко покрай мен!
И сякаш няма никога да съмне
и няма да изгрее моят ден.
Но ти си тук. И буйни звездопади ...
Днес орисниците са ми птиците -
коленичил съм във каменната зала.
Разделям кламерите от карфиците,
като Пепеляшка във нощта на бала!
Днес във полунощ звънят камбаните! ...
Жадувам за красивите изпепеляващи очи.
Жадувам за погледа, изпълнен с несбъднати мечти.
Жадувам за усмивката ти нежна, за целувките дори.
Жадувам тялото ти с моето да се сплоти.
Жадувам за теб и твоята любов. ...
Там някъде, където времето, там някъде
е минало, шармантно е разкъсано
и есенно любува се, там някъде
кръстосва се в пространство, на разсъмване
скроява необятност времето, там някъде ...
Времето тъй бавно минава,
до връщането толкоз много остава.
Ти си тъй далеч от мен,
без теб за мен няма следващ ден.
Не знаех, че толкоз ще ме боли, ...
Виждам отново въздуха сгъстен,
по него се нося, на страстта във плен.
Той стана плътен, а аз - разредена,
сякаш от едно сме в цялата Вселена.
Любов ли е това? Не знам, все тая! ...
Когато погледна ме в очите:
Ако сърцата винаги се търсят,
може ли моето да си намери дом?
Аз бях търсил.
Мечтата не може да вземе мястото на любящата му, ...
Но... удавих се в капки любов
с които ме даряваше рядко
бях дивеча на нейния лов
с привкУс на горчиво и сладко.
Преглъщах с сухо гърло и се радвах, ...
И когато политам носена от крилете на вятъра,
и когато се надбягвам със съдбата,
и когато любимите ми хрътки
надвикват с вълчата си песен тишината,
аз пак те проклинам! ...
За "бели" дни и общо бъдеще мечтахме,
за вечно приятелство се клехме,
смели желания, бъдещи копнежи споделяхме,
всичко по равно на две сърца деляхме.
Звездите красиви,залезите омайни гледахме, ...
Не ме разплаквай. Помня го плача.
И се зарекох вече да не плача.
Не я измисляй дългата луна,
не ми припомняй нощите-палачи.
Не ме събуждай. Искам да съм сън, ...
Ръцете ми - цвете са в пустиня.
Очите ми - светулки в тъмнината.
Сълзата ми - отронена бавно.
О, любов, къде си? Ела поне за малко.
Докосни нежно косите ми, ...
Излизаш да се разходиш
да се разсееш от изнервящото сиво ежедневие,
да пиеш по кафе с приятели добри.
Нощ толкова приятна и тиха,
напомняща ти за онези летни вечери, ...
Това, което искам да ти кажа
е, че те обичам, скъпи мой!
И любовта си с нежност аз да ти докажа!
Желая да си вечно само мой!
Да те даря със всичко, от което се нуждаеш! ...