Вятърът на моето никога
Вятърът на моето никога
Златната есен с всички цветни акорди пуснах в душата ми бледа да броди.
Притихнала на люлката от детство гледах земите на своето наследство.
Завещани от лъчите на слънцето златно, което сбогува се с деня в моите обятия.
Косите бакърени с шал ме наметнаха. Светулки закъснели в ...
Златната есен с всички цветни акорди пуснах в душата ми бледа да броди.
Притихнала на люлката от детство гледах земите на своето наследство.
Завещани от лъчите на слънцето златно, което сбогува се с деня в моите обятия.
Косите бакърени с шал ме наметнаха. Светулки закъснели в ...
624
2