Стихове и поезия от съвременни български автори
Хронично
(На... )
И зад завесата, покрита с изневяра,
дочувам нечие безизразно лице,
а няма я последната цигара ...
Сама
Чакам отговор от теб и... да, оставам тук.
Оставам тук, сама, да чакам... тук... сама...
Звуците отекват в празнотата,
размиват се в безбрежна топлина. ...
Едно Новогодишно послание
Кратко новогодишно пожелание-мечтание (съчинено през обедната почи ...
Под душа
Под душа си!
А песен се не чува!?
Само мъркането ти
кара кръвта ми да лудува! ...
епиграма
бил във плашило от Мадрид...
Повервахме на туй човече!
Пък то... горите ни изсече.
Недолюбена жена
Нощта премаля до покоя ми смутена,
съзряла две танцуващи тела,
в очите и на утрото смирено,
откривам капчици роса... ...
С раждането на Слънцето
разкъсват се верига след верига..."
Д. Дебелянов
На малкото островче,
което разделяше реката на две, ...
Тихо...
с камбанни песни ни светят,
като пърхащи кончета звездочели...
И серенада струи по месечина,
от небето е стъкмена постеля, ...
Дъжд
Дъжд валеше,
душата кървеше.
Стене морето,
боли сърцето. ...
Прошка
Простих ти вече, но няма да забравя.
Болката ми не ще изчезне, знай.
И как? Като всяка вечер насън ме буди
един копнеж по ден, но не живял! ...
Какво толкова - мъничко болка
Господи, колко боли!
Не подозирах,
че толкова боли
една душа, съдрана от вятъра, ...
На две
Едната част все иска да те следва,
а другата – предателски не ще.
Едната моли се и страда,
а другата живота си живей. ...
Кръг
Все още незатворен кръг съм аз.
Частица от спиралата на времето,
в което търся пътя си към вас,
за да изляза на глава със себе си. ...
Танка (небеса)
красота от нас крие.
Мъдрост вековна.
Хората трудно растат,
ако ги превъзхождат. ...
По водата
потопена в светлината,
огнена... родила се в луната,
светеща небрежно над земята,
родителка на нас децата, ...
Помислих, че мига съм уловила...
Отдадох му се - беше много мил.
Но после се усетих, бях сгрешила -
оказа се, че той ме уловил...
Защо да крия, още сме щастливи ...
Старият графоман
Прегърбвам вече рамене...
Изкуството – не e простило...
Животът – май че също не...
Какво пък толкоз? – думи... думи... ...
Скрита грешка
поглед нежен до мен тъжеше,
в прегръдките ми да се скрие,
лъжливо времето си да убие.
На себе си не мога да простя. ...
Часовник
три сестрички денем тичат,
гонят палаво числата -
туй часовник го наричат.
Мама, татко сутрин стават - ...
Стих
и може би ще чака векове!
А аз дали ще мога да изчакам
в живота с нож и грехове...
Дълбоко в мен аз го чувам, ...
Експериментално (опит за гениАлно модифицирана поезия )
балон но не със хелий
а с мръсен въздух
напомпване до пръсване
утре ходя ...