Стихове и поезия от съвременни български автори
Аз и добротата
Все се питам имам ли си място
в този тъй жесток живот суров.
Все се питам имам ли човек, който ми остана,
за да сгрее малкото ми сърчице? ...
Атавистично
родено от утробата й тъмна,
с беззвучен кървав писък разцъфтяло.
Тогава плахо сенките отстъпват,
а демоните жалки са фантоми. ...
Звездно
решили над нас да засветят.
Но ние гасим ги почти
с душите на мъртви поети.
Защото те греят над нас, ...
Когато вече късно е
неизчерпаемата моя топлина!
Ще дойде и за тебе време
да се скиташ в пустота!
Когато вече късно е... ...
Ех... наслада!
Щастлив!
Щастлив,
като дете
в детски магазин. ...
Вървя
1. Сама вървя, подгонена от огън,
по улици, окъпани от светлина,
сама вървя, подгонена от вятър,
не мога и не искам да заспя. ...
Съдбоносен ден
Беше на живот и смърт.
Само миг непроверен,
мисията би обезверил.
Трябваха усилия и воля. ...
Повярвай!
Повярвай в Него и в доброто на съдбата.
Повярвай и отдай си душата.
Повярвай и сълзи повече не ще има.
Повярвай, мило мое дете, и не плачи, ...
Звършен цикъл
Трудно след нея се пише начало.
Изстрел по листа. Мишенно повтаряне.
Някак логично боли - да прощавам.
Цикъл е всяка секундичка дишане. ...
За моята любов
ти си мислите в моите дни,
ти си всичко за мене, в отплата
твоята обич ме топли, сега не боли.
Сега няма сълзи, които да тровят ...
На един кмет
изпълнен със лудост, интриги и злоба,
някой си мисли, че е полубог,
друг се държи като царска особа.
Мислиш, че си безсмъртен, велик ...
Към родопския горски цар КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА
едно черно знаме с надпис
"Погребаха България" и лично
го забива на покрива на своя
дом, където няколко дни плющи ...
Реален свят
оставя във него незарастваща рана.
Посяга със трепет за цигара поредна
и забравя за радост, болка, тревога.
Душата му леко с въздуха се понася ...
Покоя на поета
към нови гости, нови светове безбрежни.
Той смяташе за своя свят безкраен,
че би могъл да стане мек и таен.
Поетът вярваше в посланията криви, ...
Не трябва, знам!
Да искам в тебе да се сгуша,
но ти разпалваш моя плам,
сърцето ми отново не ме слуша!
Не трябва да те искам. Знам! ...
Ще имам своята пътечка!
към себе си не смея открито да погледна.
Защото ми се струва, съвсем не съм готова
да тръгна по пътечка жадувана и нова.
А толкова го искам! По този път е тъжно! ...
Една лъжа... един живот
ти ме нарани.
За цял живот дори
Сърцето ми разби!!
Красиво е...
вземи я, после целуни луната.
Погали небето с цветчета рози
и раздай света, реален... без пози.
Докосни слънцето, когато е изгряло, ...
Приятел
веднъж изпаднеш ли в беда,
започне ли от теб да бяга -
то значи, с гузна е душа.
Какво не бих аз дал да имам - ...