Стихове и поезия от съвременни български автори

259K резултата

Нямам копче!

Нямам копче!
Централна улица. Старец проси с мръсна картонена кутия и напява нещо неразбираемо. Минаваме покрай него с дядо ми. Той го поглежда, поклаща глава... Забелязвам влага в очите му!
- Познаваш ли този човек?
- Да! Бяхме заедно на фронта! А сега? Проси!
Сега и аз се просълзих!?... ...
1.3K 1

Нашият начин

Ти не вярваш, че е свършило...
Трейларът на безупречността.
Но ако бъдеш послушен...
може би и ще съм добра с теб.
Точно както преди... ...
837 1 1

Не ме оставяй да си тръгна

Два дена щастие и три дена тъга...
летя и падам,
щастлива съм и страдам,
с това ли се измерва любовта?
Забрави ли вече какъв си бил преди, ...
1.1K 1 8

Идейка

Искам за нещо да пиша!
Нещо, в което има смисъл...
Лесно ще ми е да го препиша
и да не вкарам капка мисъл...
Но искам да е драматично... ...
1.4K 3

...

Събуждам се рано, отварям затворени очи,
тръгвам, отварям уста, вятърът казва "мълчи",
отварям бавно уста, чакайки да излезне звук,
и задавам си въпроса как стигнах до тук!
Как стигнах до тук, без ти да си до мен, ...
1.8K 7

Амбалажна любов

Моите стихове, не от мен са написани...
Амбалажни любови... Нищичко ново!
От бездушие и гробища чак да ти писне!
И аз съм само словесна отрова.
На стихове беся домашната манджа. ...
1.1K 11

Любовен нокдаун

Финалът струва ми се тъй далечен,
последна битка с любовта.
Кръв от сърцето ми потече,
не видях в теб дори сълза...
От болка паднах на земята, ...
883 8

Маска

Какво бе животът ли?
Нима не беше всекидневен маскарад,
в който скри същността си
и подложи себе си на този ад,
за да останеш сам с немощта си? ...
1.1K 2

Времето

Часовничето малко в стаята позната
все тихичко тик, тик-така
и отброява минута след минута, час след час,
нима тъй както то тик-така, животът се изплъзва в нас.
И сякаш то е живо и отброява ударите на сърцето, ...
1.1K

Кошмар

Ето го! Пак е застанал пред мен!
Прегръща ме, но боли!
Гали ме с дъха си отровно студен!
Изтръпвам от студ, а сърцето гори!
Капят сълзите по пода кристален! ...
972 6

Боли глава само от менте

Отваряш очи, къде - и ти не знаеш.
Боли те глава и започваш да се чувстваш
като барабан.
Пак се държиш
като малчуган. ...
1.3K 5

Без следа

>>> Зимни пеперуди
>>> с шепот кацат по стъклата,
>>> кристално се усмихват
>>> и като думи неизказани
>>> изчезват без следа. ...
1K 13

Белязани

Не останаха думи неказани,
непогалени звездни мечти,
всички мисли сега са белязани
от две сродни човешки души.
Няма скрити затворени пътища ...
1.7K 29

Обичам те

Обичам те, безкрайно те жадувам.
Обичам всичко твое, и твоя грях целувам.
Обичам сълзите ти, те са ми приятни.
Обичам мислите ти, тихи, непонятни.
Обичам слънцето, що грее твойте устни. ...
2.3K 5

Когато бродят... полунощници

Знам...
Мислиш си,че е вещица,
че не е тази, която искаш
за себе си.
Ах, този твой ...
2.4K 30

Повярвах

Повярвах
Не вярвах,
в новата любов,
но факт е -
наскоро я срещнах. ...
1.3K 28

Подслон

Подслон
Грешките, изплетени в небе,
мълчания
бездрешни
сипят... ...
958 28

***(в себе си)

>>>> в себе си вратата
>>>> затръшвам пред сиво-то
>>>> широко затварям очи
>>>> със надежда
>>>> и пъстър сън ...
1.2K 24

Сред тревите глухи

С толкова красиви редове
брулеше като с коприва
голи женски рамене,
колене - игриво.
В цъфналата силна ръж, ...
1.2K 21

Здравей страннико...

Здравей страннико -
каза му птицата.
Помниш нали...?
Безброй са годините
дето са ни делили, ...
1.5K 41

По пътя

ПО ПЪТЯ
На стоп пътувам през живота.
Без разписание.
По моя път.
Понякога намирах спътник. ...
1.9K 16

Винаги

Пътят е дълъг
земята е твърда
Нашият герой едва вижда Кулата
..
Бучи, Тръби, Плющи, Стене ...
1.6K 3

Орфеев подарък

Боец съм без шлем и без копие.
Талисман взела от приказки родни.
Яростни битки водя със демони,
преследвали моите ангели.
Християнка съм, на лира засвирила ...
1.1K 22

... Отново разстояния делят ни...

... Отново разстояния делят ни...
Поредното ми тръгване обратно
след толкова очакван ден като
тринайстия, обвито е в мъгла.
Притиснала пътя под тягостно ...
939 11

ВълнА от обич

Щом в погледа ти
срещна куп лъчи,
в стихия морска
се превръщам.
Вземи ме ...
1.2K 27

Малките деца

Болното детенце протяга своите малки ръчички
към окиченото коледно дръвче
и с надежда в навлажнените си очички
търси начин да стопли своето сърчице.
Отново се изнизва поредният тежък ден, ...
1.1K 1

Oтново сама

В стаята празна и бялa
стои момиче, обляно в сълзи.
Кой ли тъй жестоко я нарани?
Кой изтръгна с нокти сърцето,
което тъй силно туптеше? ...
1.2K 3

Нищо величаво

Нищо величаво
Нищо величаво не съзирам в мене,
а защо се радвам, като младоженец?
И защо от нищо капят ми сълзите?
И защо цветята не вехнат в лехите? ...
1.1K 4

Не мога

Не мога да съм залез.
Страх ме е от тъмнината.
Не мога да съм остров.
Сред океана. Непозната.
Не мога да съм птица. ...
1.6K 11

Зов към дядо Коледа

Защо бе, дядо Коледа, отново ме подмина,
защо пред моята врата не спря?
Писмата ми ли дълги бяха,
или пък твоите джуджета
да опаковат всичко ...
1K 3

12 години

вече 12 години проучваме света
12 години научаваме все нови неща
но най-важното бе това
как да намерим приятелски лица
4 години с вас се познавам ...
1.1K 1

Добре, че не беше наблизо...

Ръце протрих сълзите си да бърша
(поне това да беше оценил).
Сега, когато вече всичко свърши -
прогледнах... (А пък той е станал мил!)
Обажда се - да пийнеме по чашка. ...
1.9K 29

Кукер

КУКЕР
Живея с детска магия,
зад кукерска маска скрит.
Искам страха да надвия.
Надеждата е моят щит. ...
1.1K 5

Безкрайност

"Безкрайността е липса на ограничение"
Аристотел
Обича ме! И още как!
Обсебила съм всичките му нощи.
Осъмва в утрото на моя праг. ...
5.5K 2 38

Всеки Божи ден...

Всеки Божи ден...
Абдулрахман Акра
--------------------------------
През срама на мълчанието
на глухонемия свят, ...
1.7K 13

С обич за зимата

Тези къщички накачулени
по гърба на огромната снежна костенурка
която бавно пълзи и
напредва през зимата
спокойна и ненаранима ...
1.4K 9

Така ще никне (кратки)

Понякога сме смешни и сме зли,
и вярваме - Темида все ни пази!
Но както го посеем и тръбим,
така ще никне семе от зарази!
1.9K 16

Осъдена

Осъди душата ми -
на изпитание.
И мен осъди -
на самота.
Осъди любовта ми - ...
1.3K 4

Малко по малко

Малко по малко,
ред след ред,
излизам от мрака
на любовта ни...
Малко по малко ...
761 2

Франсоа (из Цикль)

Отскоро бе дошъл в Шато Мон Блан -
младеж със хъс и юношески плам,
хлебар от долината на Лоара,
избягал на маман от пеньоара,
пристигнал да изкара тук пари, ...
1.5K 16