Стихове и поезия от съвременни български автори
Късно е
За да съм твоя, за да ме имаш...
Късно е сега да кажа "Спри!",
късно е, защото знам, че си отиваш.
Рано е... твърде рано е за сбогом! ...
Падайки, умирах
греховете с бодли тъй сладки, но отровни,
и аз предадох се на истини,
замаскирани под ласки!
И спънах се, и паднах лошо, ...
Вгорчено
когато се опитам да поема
глътката въздух.
В мен се сриват някакви
основи, ...
От извор
не се ли ти жадно напи,
сърцето ми бе огън и пламък,
не го ли ти пръв угаси?
В храма светъл на любовта ...
Парвенюта
усмихнати мъже
в живота има и
профани,
особено ...
Остави
да те търся с надежда във дните,
остави ми една, остави светлина,
както птица в небето прелита.
Остави светлина, остави ми, Любов, ...
приспивам себе си
на захарните къщички в съня.
Пловдив
Пловдив душата ми взе.
Градът е създаден за мене.
Градът със любов ме обзе.
В сърцето ще нося навеки ...
Към себе си
загърната в безмълвна самота,
докосни с длан отраженията в тъмното,
създай си сам пламтяща светлина.
Когато си затворен в крехката си същност ...
Звяр
Като звяр избягал от клетка,
парче по парче се храниш
с душата ми, голата, с тялото кърваво.
Ненаситен си. ...
Магична любов
Виждам те,
че пак трепериш.
Все търсиш
доброта, с която ...
Заканата - бета версия
по тъпан дрънчи,
Кух Че Реп с гайда върви,
тя здраво пищи.
Тез двама музиканти ...
Не можеш да ми подариш вселените
Ще си отида
в скитане по тебе.
А ти ме разболя
и си замина. ...