Стихове и поезия от съвременни български автори
it doesn't hurt enough
нежностите мои
заспиват
върху гроба на копнежа ми
по теб ...
Как името ти бе?!...
Защо за теб копнея и се взирам?...
Сред нищото наоколо те диря,
дъхът ми спира и не го разбирам,
сърцето ми препуска и не спира?!... ...
Шарена пътека
на леещия сълзи бик?
Тревата ми е пак обляна
от росни капки - шарен миг.
Не мога вятъра да викам, ...
Дъждовно време
Очите ми са тъжни.
Като песен за раздяла.
Под клепките ми
облаци заспиват. ...
Събуждане
шепа спомени -
натрошени малки стъкълца,
мисли -
песъчинки разпилени ...
Притча за войника....
Едно момче надало вик:
Аз съм най-голям войник,
силен съм и съм напет,
газя всичко аз наред... ...
Само...
не искам аз от тебе всичко!
Не искам и не моля за това!
Не ме подлъгвай със пари -
те не са ми нужни. ...
Прашни спомени
изкачвам за пореден път.
Води ме нагоре право,
отвежда ме в забравен кът.
Прах и пепел насъбрани ...
Да убиеш вълк...
Да обяздиш вълк!... Напук на страховете...
Във стъпките му шеметни да тичаш!...
От завист ще умират боговете,
че него повече ще го обичаш... ...
На равен към равен
и успя да докоснеш нозете ми.
Пламенно чувство с порив пробуди
и разчупи леда на сърцето ми.
И цялата наша потребност от нежност, ...
Бургаско...
Ръцете ми са сухи от тъга.
Аз търся свойто ярко вдъхновение
сред куп препечено разголени тела.
Морето с хоризонта се целува. ...
Предчувствие за есенна немилост...
задъхана молитва за дъждовност.
А слънцето е все така с превратно
разбиране за топла безгреховност.
Умира лятото. Във стъпките по плажа. ...
Народът не забравя... Всичко се връща!
Тя е блян и зов, божи благослов.
Тука Ботев, Левски стъпките си крили -
свещената земя спасили
от душмани и хайдути, ...
Огнена жена
косите пламтят като искра,
кожата пари, гореща е, кипи,
движенията й казват: "Спри! Погледни!".
Устните с вкус на черно кафе ...