Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
кестени подритва вятърът.
Есента играе "Дама".
+ + +
На алеята в парка - ...
Виртуално
и красивия спомен върни,
не притягай на мислите стремето,
а на воля душата пусни!
Потопи се в реката на чувствата ...
Край брега на морето
на моето детство,
под узрелите кестени
бавно вървя
по алеите тихи, ...
...Свободен
пустите пирони?
Ръждясваха все повече и повече.
Някой бе ги захвърлил навън
нарочно да попиват влагата. ...
Мразя
Мразя да ми говориш с насмешка,
мразя прическата ти.
Мразя да караш колата ми,
мразя да се взираш в душата ми. ...
. . .
>
> прозорецът на къщата угасна.
>
> Затвори се последната врата, ...
Толкова много ли искам?
Капчици любов в сърцата,
искрица надежда в душата,
мъничко вяра в очите
и вечер да гледам звездите... ...
Златни надежди
в златна люлка
душата лелей.
Сребърни струни
с лъчи обилни ...
Духай, ветре
от скалите влага да изстискаш,
а с водата искам да полееш -
да разцъфнат всички земни истини.
Духай, да смразиш до корен всички, ...
Живеем полуживи
и трепери гласът ми от плач.
Жадуващи, търсещи, все нанякъде тичаме,
но често попадаме в бездна от страх.
Крием се, бягаме от загадъчни сенки, ...
Раздяла
не зная как напред да продължа.
Бях самотна през нощите
и те чаках да ми се обадиш.
Стоях сама и проронвах сълзите, ...
Реалност
седя си аз сама, сама...
Тъга обвива ми душата
и в стаята нахлува тишината.
Дали причината е любовта, ...
Ново начало
всяко нещо си има и край,
но за всяко ново начало
се бориш силно докрай!
И всяко ново начало ...
Вървя без посока
поглеждаш през прозореца…
отново виждаш мрачното сиво небе.
Вятър духа пожълтелите есенни листа
в самотното и изоставено от много хора селце...! ...
Едно богохулно откровение
Омръзна ми да съм всеблаг,
да се усмихвам с умиление,
на всеки жлъчно-яден враг
в сърце да сторвам опрощение. ...
Ще се опитам... (Влюбена до безнаказаност)
(Влюбена до безнаказаност)
Живея с дневни дози
недостатъчност –
нещастна, ...
Плачът на гората
... Със секирата.
И кръв ще има по бойното поле.
И трупове.
Но земята ще плаче, с нейните сълзи. ...
Стари гласове, стари стаи
че са сънувани,
а неясното с мистика свързваме;
но нелепите смърти
нелепо нахлуват ...
Тишината спеше на пейката в стария парк...
черните завеси
над уморения
притихнал град...
Вятърът крещеше... ...