Стихове и поезия от съвременни български автори
Ода за Мишо
но е достоверно.
Една звезда гори в нощта,
към земята хвърля ярката си светлина.
Обвита в своята небесна слава, ...
Тъй прекрасна на света
в ситни капчици роса,
кат русалка къдрокоса
с разкошно бухнала коса.
Тъй сияйна е зората ...
Пожари от любов
Усещам в погледа ти страст.
И чувствата яростно извират,
над душата и сърцето взели власт.
Пожари в нас изгарят сетивата. ...
Това е истината
Когато вярваш, те лъжат - това е истината.
Когато си верен, ти изневеряват и това е истината.
Щастието е истината.
Щастието не е безконечно - това е истината. ...
В реалността
думи, неизречени.
Наполовина живеещи,
зомбита, лъжливи, недоспали.
Критични останаха птиците, ...
Самотният ми свят
и пропадат мечтите ми в бездна от мрак...
В душата ми не цъфнаха розите, свежите.
Създадох си от крясъци самотния свят.
Пребродих го целия – нашир и надлъж. ...
Прегръдки на морето
Вземи ме...
в своите прегръдки смъртоносни,
надалече, дето ме отвеждат.
Цялата си самота ти и печал, ...
Да нямаш майка
(за него тази дума беше чужда)
Роди го и умря - като пиано,
в което няма ритъм - и пропуща...
Дори очите му не помнеха лицето, ...
Тиха Самота...
****
Объркана скитам,
ден и нощ се питам,
аз ли съм виновна, ...
Плетачка на дантели
обречена на страстна похот
защото може я
и има...
необуздан гняв ...
Синьото в мен
Гръмотевично е насинено
моето небе.
С дъждовни сълзи плаче.
Хоризонтът знае ли ...
По неволя грешници
Грешници сме - някак си неволни,
препъваме се в смешни суети.
Мечтите ни са дребни и позорни,
а вярата ни - сдъвкана скимти. ...
На Пеньо Пенев
от снимката млад мъж ме гледа.
Очите черни пламенно горят,
усещат сякаш, че е за последно.
Последен стих черней на листа бял, ...
Заживях сред нещастните псета.
от това да бъдем човеци?!
Не си струва.
Господи, вижте я!
Как храни нещастните псета! ...
В сянката на брезите
след дългото сбогуване със вятъра.
Ръцете ми, застинали в прегръдка,
оставаха по- хладни от преди.
Боляха ме очите от не виждане... ...