244 409 резултата
Татко Джузеппе нямаше пръст
в тази конструкция, сътворена от дядо ми -
вехто сако, среден ръст,
капела, от молците проядена.
Нашето лозе беше Голготата, ...
  523 
Луна... омайна и вълшебна,
която бдиш над всички ни в нощта.
Луна... така красива и неземна,
но защо си винаги сама?
Любовта ти невъзможна е, аз виждам. ...
  662 
ОЧИ
В очите ти загледах се веднъж
и в тях открих една искра голяма.
Погледнах я и кротко помълчах.
Досетих се, че туй е просто рана. ...
  575 
Със сърцето си водата попивам,
водата закапала от небесния дом.
И тук сякаш нещо пристига и
праща капките в някакъв синхрон.
С тях една малка искрица пада ...
  559 
Из цикъла "Миражи"
Разнищвам тишината...
в отговор на:
В прозореца се взират
бледи отражения - ...
  939  20 
В отговор на
Искам реалност
да станат миражите.
Да се слее дъхът ни
в едно със телата... ...
  1628  10 
Минавам под дъгата
облечена
в спомени и малко тъга...
Стигам реката на своите пориви,
събличам надеждата, ...
  655 
НЕЖНА УТЕХА
Стига сълзи и въздишки на униженията край,
с високо вдигната глава ще вървя към ЛЮБОВТА!
Към теб, любов, ще тръгна аз, с отворени обятия,
като вълна към залив тих, да срещна пристана спокоен. ...
  845 
В тъмното
Ще те чакам тази нощ пак в тъмното,
но не зная дали ще си там,
ако не, ще се видим в отвъдното,
всеки поема по пътя си сам. ...
  577 
Черна врана надвиснала е над душата,
а тя, горката, прикована е за стената
и сърцето малко, в гърдите скрито,
едва от страх тупти...
За една прегръдка мечтае то, ...
  495 
Покани ме на последен танц,
да върнем старата утеха...
Покани ме в твоят тих романс,
после всеки знае своята пътека...
В ритъм нежен да събудим сетивата... ...
  473 
Стремя се аз към разгадаване и опознаване
на своята душа, но ще ми позволи ли тя
да разгадая тайните на Вечността, скрити
под дебелия слой на забравата и пошлостта.
Лутаме се ние в измамността на материалността, ...
  1387 
Щом завесата се вдигна,
видях това, което винаги
стояло си е там.
Щом завесата се вдигна,
разбрах, че във изтъркания плат ...
  493 
***
Аз съм една
самотна душа,
живееща в своите
спомени.
Аз съм една ...
  696 
НЕКАЗАНИ ДУМИ
Обичам те.
Но нито с поглед,
нито с дума
да разбереш това ...
  559 
Отиде си. Не каза нищо.
Просто си отиде.
В един миг вече те нямаше.
Не знаех как, не знаех защо...
Не знаех какво да сторя ...
  851 
По Ана Ахматова
За да ме искаш, за да ме желаеш,
ти, истинска, от пръст ме сътвори.
От пот и пясък, в пустинята ухаещ,
от кървав залез и чрез устните дори. ...
  421 
Кажи ми сбогом.
Просто ме пусни.
През капките дъждовни да си ида.
Ключа към мен веднага изхвърли.
Не ме помни като врата към минало. ...
  1135  13 
Писна ми.
Писна ми от всичко и всички.
Писна ми да ми говорят за птички и пчелички
Писна ми да съм на 16, а да се чувствам като на 20.
Писна ми да не ме разбират ...
  1669 
От плещите си дълъг сън
вълчицата отърси.
С росата лапите изми
и лунен лъч пробляснал
в очите и се отрази. ...
  417 
Източник на призива за близост -
пазвата, наказана в зародиш
винаги безиразно да влива
в разума талази дива обич.
Приказки за принцове, принцеси, ...
  1016  12 
Понякога греша, но пак те искам.
Понякога съм с теб, но съм сама.
Понякога мълчиш, но пък си искрен.
Понякога обичаш, но не знаеш как.
Понякога ме мразиш и боли ме. ...
  521 
Шепот
Забързано блъска ме
Нежно
"Събуди се
Война, казват..." ...
  619 
Стоя под прожектора рекламен,
в центъра на светлината и мълча,
а мислите летят към свят измамен,
събуждащ се от здравата прегръдка на деня.
Нощта, изпълнена с въпроси, ...
  487 
Виж, отново плача за съдбата несправедлива...
Отново събирам всичко разпиляно, за да го подаря на живота.
Търся лек за разбитото си сърце...
Аз какво казах, на кого... че никой не ме разбра?
Има ли смисъл от празни думи, когато мълчанието говори? ...
  472 
Усмивка в нощта, блиц светлина.
Грейва сега моята душа.
Разцъфва в нощта огряната душа.
Сърцето се смее, душата копнее.
Всичко сега е в розова мъгла. ...
  852 
Устните ти са хвърчило
и навярно кордата им аз държа,
щом по-далече не отиват
от челото ми, бузите, врата.
Целуват поривно и волно, ...
  877  12 
От залеза на нашата любов
остана малко късче във сърцата,
което ще ни топли с нежен зов
и ще залязва бавно по лицата.
Това червено късче за късмет ...
  822  13 
МОРЯКЪТ И КУРВАТА
трилогия (трета част)
Съвсем сама... Пое по своя път.
Под ръка със болката вървеше...
От майка ти остана спомен скъп – ...
  2380  43 
Изплюваме горчилката
пред чертога на съвестта си
с идиотското смирение на роб...!
Теглиме количката тежка от бездушие
и всеки си е жиголо в своето безсрамие...! ...
  768 
Не те обичам! Моето е друго -
по-силно и от обич, и от страст!
Единствено слабите обичат,
а слаб не бих могъл да бъда аз.
Не те обичам! Нека не тежи ...
  1231  11 
Гледам напред -към бездънното нищо,
там, където празнотата се дави в мрак,
там, където напълно ново е всичко,
където дори спомените не горчат.
Вървя напред, но знам, че този път е измама. ...
  458 
Самота
И отново съм сама.
За кой ли път във тъмната нощ.
И отново мълвя
твоето име на ум. ...
  574 
"- В мен отдавна е всичко изстинало.
Преболяха те моите устни."
"- Ти не си се превърнала в минало!
И не искам в нощта да те пусна!"
"- Много дълго чрез тебе аз дишах ...
  851  12 
Ти идваш пак в съня ми,
целуваш нежно моите страни,
надигаш се и си отиваш,
оставяш утрото да ме спаси!!!
  450 
Животът ми е низ от детелини,
от редките, със четири листа.
Аз нежно приласкавам ги и крия
грижливо, там във паметта.
И пазя миговете щастие ревниво, ...
  1988  46 
На първи април той пред мен коленичи,
подаде ми пръстен и умът ми изключи.
Почувствах се най-щастливата жена,
мечтата ми да бъда булка се сбъдна!!!
Обвих вратa му с нежни ръце, ...
  1114 
* * *
Душата се разлиства като роза
и пръска аромат чрез листата,
но веднъж откъсната, не може
за се затвори вече наобратно. ...
  861  21 
Аз не искам чувства измислени,
аз не искам рефрен просенял,
а те искам само такава,
каквато и Бог би желал!
Аз не искам вечери на свещи, ...
  1048 
Нещо стои на пътя ми към теб,
нещо ми пречи да съм себе си.
Какво ме спира?
Защо в очите ти откривам,
болка. ...
  588 
Предложения
: ??:??