Стихове и поезия от съвременни български автори
Прозрение
Уж отворих сърцето си
само за теб,
а пък целият свят
влезе вътре. ...
Мой Великолепни...
останал живот,
през който няма
да бъда със теб,
ще изтръгвам сърцето си бавно, ...
"Виновен"
- затуй, че се родих...;
Виновен съм
- едва се промених...
Виновен съм ...
Дали...
и триумфират като светеща звезда.
Жестикулират невменяемо въпроси -
аз не съм ли по-лудата от тях...
Спасяват ме отделните понятия ...
ноември оставя своите белези
и толкова пораснали
все се стараем да бъдем по-големи
да бъдем преждевременно пораснали
да бъдем като някаква наша представа ...
Едно момиче
по брега върви.
А морски бриз в очите му
разпалва огън - от слънчеви лъчи.
Едно момиче босоного ...
Бил ли си пепел?
те не са капчуци пролетни,
не ще намериш в тях реките пълноводни.
По-скоро ледени късове ще разбият
на дребни кристали мирогледа ти. ...
Опит за блус в думи
сгушен в нощния мрак.
Луната се скри.
Изморени калинки
се притаиха в тревата. ...
Ти ме чакаш
се отразява твоето лице.
Камината, която още свети,
чертае сянката на двете те ръце.
Луната, спуснала се през комина, ...
Роб
Мечтите са се разпилели в погледа ти, който ме изгаря.
И тишината вече не ми говори, както преди.
Потънали са всички мечти...
Морето ги е изхвърлило мъртви на брега. ...
Осем липсващи малки крачета
Няма думи.
Изгубих ги.
С паяжина
се стрелят ...
Далечен спомен
Светулки бледи рисуват мрежи в нощта,
в тъмата непрогледна, бездушна.
Ние лежим двама край старата къща
и аз ти тихо на ухо шушна: ...
Равнодушен свят...
Какво очаквали са Боговете
сътворили ни от пръст и кал?...
С ореоли няма да засветим...
Грешен е светът ни, цял... ...
Вероизповедение
засъхват застаряващите спомени.
С настъпване на утрото червено
отново сме прашец в безкрайни полети.
Изстиващото вчера не донесе ...
ха-хааа...?
Поспрял си се нощем,
звездите изпил си,
а и мъничко още.
Предателски чувства ...