Стихове и поезия от съвременни български автори
На Djein_Ear (Джейни Тодорова)
"Пред трудната любов се коленичи"
Ти плачеш. Чувстваш се предадена
от него, уж приел ти любовта.
Ридаеш във нощта, прокудена, ...
Аз се отричам...
Писна ми, писна ми, ужасно ми писна...
Сълзи, стенания, грях... И предателство.
Студена вода в лицето ми лисна.
Липса, молби и толкова болка. ...
Палавница
палава е тя,
всеки ден си мисли за някоя беля.
Мама и се кара:
"Стига пакости, ...
Картина
сковани във рамка от тайни и мрак,
напомнят в сърцето за бледа година,
далечна, отминала, но в мислите пак.
Носталгия тегне в това настояще, ...
Ти помниш ли къде погребваха надеждите...
къде погребваха
надеждите...
Ти помниш ли къде
погребваха ...
Безсъние
щом със тебе няма да вървя.
Чакам тихо. Ето - мръкна.
Сбогом, обич! Нека не скърбя!
Прошка дай ми, че не те дочаках, ...
на моето Аз
Събуждам се със ромон на дъжда...
Усмихвам се, нали ми днес прилича?!...
Изгревът ми шепне с топлота -
Щастлива ти бъди, пораснало момиче!... ...
Огнена невеста
красиво коленичила в жарта,
танцува смело тя на пепел жарка
и буен огън пали от страстта.
Понася се по огнената сцена ...
Пред трудната любов се коленичи
се коленичи.
И се мълчи,
като в порутен храм.
Пред нея няма рози, ...
Порцеланово сърце
Твоя ли съм или така ми се струва...?
А заслужава ли си любовта
щом пак ще съм сама?
Нима не ме притежаваш?! ...
Житейска максима
от полята на стадата звънците -
на вятъра не се ли сърди, че
го брули и дъждът, а той им рекъл.
- Не, не, аз винаги обърнат съм към слънцето! ...
Врабчетата за милост моля...
Като трохи изроних Съвестта
със крехката надежда притаена,
по каменистия ми път в Света
врабчетата да имат жал към мене... ...
Пътека от спомени
по пътека от спомени,
се завърнах отново при теб.
Стари чувства -
като листи отронени ...
"Майката на скитника"
И грееше прекрасно жълто слънце.
Вятърът шепнеше загадъчност.
По безкрайните улици се сипеше детски смях.
Букет от прекрасни мисли летеше, ...
Приказка за бор и еделвайс 1 част
мъдър, достоен, горд бор порасна.
Висок, до слънцето снагата извисил
под сянката си какво ли не бе крил?
А горе, високо нейде сред скалите ...
Ах, този поглед, този глас...
очите ти две режат, като трион:
страстен, парещ и неприличен...
Паднах от високо, като от клон.
Защо разкъса новата ми рокля? ...
ray of light
че ми се завива свят от обещания
и слънчеви зайчета по тъмните ми очила
ако правиш ясни планове за бъдещето
ме изключи от списъка ...
Да си ходя ли?
доста път извървях като куче.
Не ми се ходи от лекар на лекар,
не съм човек, от който се смуче.
Добричък съм. И всеки ме мачка. ...