Стихове и поезия от съвременни български автори
Ако можех...
На Nikol, тя знае защо...
Ако можех, щях да те прегърна,
да те отмъкна някъде в безкрая,
ребрата на Адам до кост да върнеш, ...
За произхода на брюнетите
Когато хората се появили,
отпърво само светлокоси били!
Понеже всички хора били руси,
разбирали се много помежду си. ...
Раздаване
Отивам на Луната, че и много по-далече.
Недей превръща в навик старостта ми!
Недей прибира на насекомо крилата му!
Художник луд съм, актьор играл все себе си. ...
Да изплачеш до сухост очите си
Тя разказва и протрива си пръстите,
загрубели да чистят из кръчмите.
Вече знае какво е носталгия:
"Да изплачеш до сухост очите си". ...
За мълчанието
със шамар от безразличие
и най-чувствителната струна
във душата ти се скъса,
когато думите се блъскат ...
А може би така ме имаш
и незнайно как,
отрази се като слънчево сияние
една усмивка.
Казва, че е отдалеч... ...
Искам песента ти
Кацни на съществителното горе.
Запей ми влюбено, нали си птица,
а птиците за песен не се молят...
Нека те усетят всички думи, ...
Тръгни си!
събличай грях след грях
и остави ме...
Нека бъда гола!
Така съм чиста, ...
Опит за любов
се завихря недоверието
от небето паяжините висят
уютът си излита
от предверието и комините ...
Потърси я... нежна...
Там. Някъде.
Приседнала край потока
със спуснати коси,
увлечена в своите мечти. ...
Не беше край, а нужда...
когато баба тихо си отиде...
Съвсем потъна в този ямурлук,
очите му се впериха в комина.
След време се потули във хамбара ...
За теб...!
когато прекрача прага на вратата, виждам теб,
когато вървя по улицата, виждам теб,
дори и заобиколен от много хора, аз отново търся теб!
Търся те в отпътуващия влак, минал бързо покрай нашия перон, ...