Душата
Когато душата ти се е събрала в капка от роса
и ти я търсиш в нечии чужди, далечни небеса,
помни, че тя е както в бистрата роса,
така и в онази блещукаща звезда, ...
(на Влади)
Една любов ми отряза косите отдавна.
А днес така ме изгарят очите на мъж.
Изпих го със страховете, които ме давеха.
Жадно, на едри глътки. ...
Страстен танц
Рисувам с музика душата ти.
И в страстния танц на чувствата
да се обичаме поне до края на живота си.
Отиде си лятото с райски грохот. ...
Да срещнеш някого на кръстопът. Почти
на четири душата ти разрязал,
с недоверчиво сгушени мечти,
сред куп надежди още ненамразени...
Да се разминеш с вечерта. Почти... ...
Защо ни изпитваш, животе, душите?
Защо ни подреждаш тъй странно съдбите?
Защо ни оставяш тъй слаби създания -
да ходим, да търсим, да молим за щастие?
Защо нееднакво ти гледаш на всички? ...
Аз вярвам в любовта, когато съм със тебе.
Не бива, знам, но нека ме боли!
Във устните ти вярвам, в русите кaдели,
макар че няма пламък в сините очи.
А можеш ли да страдаш, щом искаш да обичаш, ...
Омръзна ми да бъда тиха и смирена,
да прощавам всички твои грехове.
Душата ми е силно наранена
и останах вече без сърце.
Няма да преглъщам всички думи, ...
ЩОМ ЛИСТАТА ЗАПОЧНАТ ДА КАПЯТ
Щом листата започнат да капят,
аз потъвам в на нощ тишината,
щом листата към мене закапят,
ще престана да слушам луната. ...
Не помня откога не съм се смяла
без страх, че тайно готвиш ми капан.
Не помня откога не съм играла,
тъй както само аз си знам.
Не помня откога не съм целувана, ...
Стая за секс
Ще влезеш плахо... Предната врата...
А аз отзад... Със калните обувки...
И маските, прикриващи страстта,
ще скъсаме без повече преструвки... ...
Таиш омраза, бориш се против доброто.
Изричаш обидна фраза, кланяш се на злото.
Изтръгни горчивата, прогнила ябълка от своето сърце,
създай светлината, пречупи лъчите към бунтарското дете.
Пътят тъмен е, студен, коварен и пленителен... ...
Ако си тръгнеш, може би утре,
ще се смея истерично ден или два.
Толкова ми трябва, за да преодолея,
безсънните нощи и човешка тъга.
Ако си тръгнеш, може би утре, ...
Едно сърце не може да излъже,
защото е политнала стрела,
то злото с примка може да завърже
и да разсее черната мъгла.
Едно сърце преструвки не умее, ...
Бледо лице с черни сенки под очите,
изтръпнала, студена ръка...
Тялото е слабо, няма ги дори сълзите,
няма болка, нито тъга...
Няма я фалшивата усмивка на лицето. ...
Странникът разкопча бавно ризата си,
обагрена от кръвта на утринната зора
Бледата луна му беше майка,
а пустинният вятър - баща.
Хаотични мисли проникваха в съзнанието му. ...