Не се забравят лесно две очи любими,
с които всяка своя мисъл си делил.
Не ме вини, изминаха се толкова години,
а онзи поглед... все още ме гори...
Не се забравят лесно топли длани, ...
Пръснах я. Разбих я на парчета.
Оная, непотребната мечта.
Оказа се ялова. Не ме заболя,
когато видях я да се валя в калта.
Прескочих я тутакси. Тя стенеше грозно. ...
Здравей, море, при теб се връщам - ето,
нали ти казах, че ще дойда пак
да видя птиците в небето,
кръжащи волно над твоя бряг.
При теб съм пак, море, хей - виж ме! ...
Намерих се след хилядите думи,
които с лекота към мен изстреля.
Пробойна ли? Успях да я затворя,
щом тишина иззидах помежду ни.
Сърцето ми не бе мишена лесна, ...
Когато се заключат есенни надеждите
и за раздяла вече се е свечерило,
тогава слизат ниско над салкъмите
желания, превити с облаци във сиво.
Тогава много тихо плача в тишината, ...
Докосвай ме в най-нежната минута ,
която ражда есенният мрак.
Аз искам любовта да бъде чута,
когато в мен откриваш своя бряг.
Целувай ме с най-топлата си ласка ...
Мълчание. Солени капки - сълзи.
Моят поглед - две очи, ала празни.
Раздяла - завършек на твоята любов.
Страдание след загубата на един живот.
Един живот нецветен без тебе - ...
Разтвори широко прозорците за моята усмивка.
Вратите към твоето сърце не заключвай за мен.
Когато стигна до себе си, Момиче, при теб, пред твоят праг ще спра за почивка.
И близо е утрото, с което ще започне новият ден.
Уморени са краката ми от скитане... но трябва още да вървя! ...
Високо в небето сред розови облаци
се крие народът на цветните хора,
приличат на нас далечните сродници,
но близки са само със Бога Природа.
Отварят очи с молитва към утрото, ...
много тънки черни презрамки
да си закача на раменете пльонг гот или намигане
всекидневното търсене
по старите шкафчета май ме докарва до лудост
преди да изгрея ...
Тези върхове запалени сияйно ме примамват,
като гръм гръмовен с любовта си ме превземат
и като сълзи безгласни, от капчук отронени,
на тиха месечина, в сън несвършващ ме преселват...
И усещам на безкрая допира със вечност, ...
Пет часът, сутринта!
Почти унесена в неспокойния си сън -
стряскаш се - за кой ли път от пътната врата!
Чуваш - до болка познатия шум!
Стискаш от страх леглото, ...
Без теб - сама, със теб - не зная.
Готова съм да почна пак наново!
Нова битка, нов път да начертая...
Събирам всичко, хващам влака и готово!
Лудост? Просто вярвам в любовта. ...
Ти ли ще ми върнеш младостта
и пропуснатите безвъзвратно срещи;
в самота, погубената красота –
как ще ти простя за тези грешки?
Ти ли ще ми върнеш с вечността ...