Като роб с кървави нозе
стъпвам боса по изгореното от огъня поле.
Като ангел с прекършени криле,
лутам се по брега на бурното море.
Като ранена от стрела отровна ...
Описание на болка чели сте. Била съм.
По-режеща от редовете. И безкръвна.
По-животогубеща. С пореден спазъм.
По-плачеща за загубата... Гроб-безмълвна.
Отчаяние видели сте. Била съм. ...
КРАЯТ НА ДЕНЯ
Денят разпори нощницата лятна на Небето.
Последна светлина поиска да открадне.
Но бе ранен от Нощ със Нож в корема
безпощадно. Премигна, падна и умря... ...
Не можах да умра изведнъж,
да изчезна внезапно без писък,
сълзите да ме удавят през лятото.
Аз съм тука все още, макар и изстискана
в тези празни черупки от рачета. ...
Полето е сухо, гнила череша,
ствола й лепнещ от жълта сълза,
житата сънливо под нея се реят,
облечени в мирис на прясна трева.
Клоните съхнат, птица изстена ...
Осъдена съм днес да те обичам,
сега и завинаги да бъда твоето момиче!
Палачът ми сияе в червено-празнично облечен,
зове се "Истинска любов",
секирата е "Търпеливото очакване", ...
Ние целите сме любовта
Обичам те. Сега, когато си до мене
надеждата неистово крещи,
че може твоята ръка ръката ми да вземе
и по света да тръгнем с вдигнати глави. ...
Любовта усмихва ти се закачливо,
потъваш целият в нейните очи...
Приканва те с поглед, тъй свенливо,
да отключиш си сърцето ти.
Опиянен от нейното вълшебство, ...
В измислен себе-образ подражаваме
на чуждите химери и престиж.
Заложници на собствена държава сме,
която съществува – просто виж -
единствено в представите ни стари, ...
Има ли те? Аз ли те измислих?
Капка дъжд ли си, или сълза?
Всички есенни листа прелистих,
търсейки те, но съм пак сама.
Има ли те? Или вярвам в празнотата? ...
То грешки няма в този Свят
и спънките наричам ги "уроци",
и без хабер дали си стар и млад
не свършват нивга те, и хич не са "пороци".
Страхът ни не е просто "враг", ...
Дяволът казал на грозното пате,
че може да стане най-желаният принц
и то без да му мисли изрекло на глас,
съдбовната думичка "ДА".
Злодеят, владетел на хаоса и мрака, ...
Вятърът на моето никога
Златната есен с всички цветни акорди пуснах в душата ми бледа да броди.
Притихнала на люлката от детство гледах земите на своето наследство.
Завещани от лъчите на слънцето златно, което сбогува се с деня в моите обятия.
Косите бакърени с шал ме наметнаха. Светулки закъснели в ...
(Повлияно от http://www.vbox7.com/play:6cf51390>Armik - Lovers Moon )
Тази нощ съм любовница
на луна от кристали и страст.
Бягат думите - в тръпен галоп
се надбягват с една прощалница. ...
Луната - зелено око на лисица,
се втренчи в ръждивата есен,
а крясъкът остър, на нощната птица,
мъглата повика, унесен.
И там, дето бяха през лятото розите, ...
Когато дъждът се покланя
rainbow
на Ети
- Защо не вали? - ти прошепна - Обичам, когато вали.
Небето щом страда със сълзи, щом плаче - дали го боли? ...
Силен съм, когато мен пожелаваш.
И толкова слаб, с малко раняваш.
А как не ми отива да бъда такъв!
Извън контрола на кръв и на плът.
Какво е... за Бога, кажи ми, какво е? ...
Посветено... на силните хора
Два кръвни пътя как ще разделят,
и спомени, и тежест, и неволя?
Очите им от страх ще пресълзят,
когато тръгнат, спрели да се молят. ...