Стихове и поезия от съвременни български автори
Самота
което влиза във ранимата душа
и човърка раната прободна,
направена от нашата съдба.
Самотата, като зла прокоба ...
Колко?
за да отхвърлиш след това...
Колко ли хора ще нараниш
и ще обикнеш после...
И колко ли хора ще обикнеш ...
Откровение
Като камък
падам надолу
в празното.
Премятам се стремглаво, ...
Избавление
там, където с теб живях,
спомените ме прегръщат
и за втори път умрях.
Душата ми броди из земята, ...
Кажи
къде си ти на този свят?
Дали се луташ сам из тази необят...
къде си ти и кога ще те намеря аз?
Дали си сам или съм само аз... ...
Твои думи
Толкова грубо ми звучат,
някак си не на място ми стоят!
Но те са твои, не си ги взимай.
Най-силните, казвани от теб - ...
Устремът на поета (II)
По своя път небрежно тръгнал,
не знаеше какво го чака -
мечти готов е да прегърне
и да пищи безкрай във мрака. ...
Ти не... но ти...
Ти не разби сърцето ми, не го открадна,
не пожела със поглед да ме нараниш,
не влезе във душата ми със взлом, не я нападна,
но виж!!... от раните ми целия кървиш! ...
Някой Го е грижа
без копнежи,
живот на раздели,
моят живот, в който болката обгръщаше цялата ми същност.
Kак празно е моето сърце, чакаше само някой да го е грижа, ...
Дуел с живота...
надявайки се да спечеля,
сякаш сама се призовах на разстрел,
без даже дума да обеля!
Хвърлих бялата ръкавица, ...
Имаше човек...
"здравей" с когото можех да си кажа винаги,
когато мрак сковеше делника ми труден...
Имаше човек,
към който мисъл устремявах в мигове, ...
Пясъчен часовник
и няма на света съновник,
който всекиму да каже,
на сън или наяве конкретно да покаже,
кога и как това ще стане - ...
Двете
или светица-грешница?
Дали е все едно?
За теб съм грешница,
за някой, може би светица. ...
Нека само
всяка нощ, щом очите си затворя.
Две ангелски очи блестят
в съня ми, те са ми опора.
Едно сърце дочувам в мрака. ...
***(Aкo този миг.....)
Aкo този миг поиска само свободата си
и реши да прелети над сините дървета,
над меките лица на замислени поети,
над всичките метафори, понятия, обятия, ...
Писмо на един идалго...
Косите ти се спускат доземи,
очите ти - тъй сини и прозрачни...
одеждите ти - целите в лъчи,
а думите ти - многозначни... ...
Еверест
на Хр.Проданов
и останалите под върха
Връх Еверест е ерес и скала,
която не понася безгръбначни. ...
Към слънцето!
Вече без форма, без аромат... без желание.
Забравени между пожълтелите страници...
Отдавна непомнещи що е живот!
По погрешка отварям аз прашната книга... ...
Протести по повод на едно пране
и със щипки за ушичките
на въжето ни провесиха.
Баните не ни харесаха -
наводниха ни кратуните, ...