Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
в очите ми стопиха се мъглите.
В очите ми потъват всичките лъжи
за туй, че съм или ще бъда... Късно е.
Ръцете ми са рани - от калта, ...
Да хапнем нещо сладко, а?!
Не мисля за себе си - не мисля за тебе,
"примката" стяга сякаш трахеята,
омерзен, осквернен - непотребен,
влача крака по алеята... ...
Споменът, който ти не даде
Поглед празен там се лута!
Настръхнал си от студ
или пък от страх!
Къде е този, който ми ...
За Човека...
запълвам пясъчника свой,
за украшение със чиста съвест,
държа юздите си на впряг
и дъх не мога даже да поема, ...
Настроение
Пълнолуние.
Небе - безмълвно.
Пустота.
Душата - гола. ...
Изповед
и от слънчевия лъч, обагрен с нежност.
Във дъгата феерична,
дето гали твоя взор, съм.
Може би съм част от вечност, ...
Дано...
Луната свети в непрогледната нощ,
сълзите ти капят по острия нож...
Мрак обхваща сетивата,
а капките кръв се разбиват в земята! ...
от зала
Бебето се ражда
сляпо и гасне без
надежда за спасение!
Вселената е гадна ...
Времето в мен
черно е като в тъма.
Душата черна стене,
обвита в черната мъгла.
Сърцето черно си кърви ...
Нозете ми ухаят на Любов...
На Звездичката ми, с преклонение и обич!
На пътя общ, в самото му начало,
спомням си какво ми обеща...
Житейската градина запустяла - ...
Не знаеш що е любовта
а аз готова съм заради нея да вляза, ако трябва, в гроба.
Не знаеш що е да се бориш с чувствата до изнемога,
но нищо да опиша с думи не смея и не мога.
Не виждаш как блестят звездите в нощите тъй черни ...
Не - живот
че слънцето ще грее почерняло?
Усещал ли си пулса след това -
как бие! А сърцето ти е спряло!
Докосвал ли си някога ръка, ...
Спасител
какво се случва около теб.
Вече няма вяра,
ти остана сам с мен.
Аз не мога да ти покажа пътя, ...
Клошаря, който никой не зачете..
но на мен не си!
Клошарю, не се страхувай от мен сега,
аз ще се опитам да премахна таз' тъга!
Клошарю, аз знам за твойта съдба ...
Погубена
но сърцето още го боли,
всеки ден забиват в него
остри, парещи стрели.
Всеки ден се къпе в болка ...
Алкохолно стихотворение
Шишето ще е мярката ми вече.
Изтекоха ми всичките мечти
и на безмерие съм си обречен.
От принципите свои се лиших ...