Стихове и поезия от съвременни български автори

257.8K резултата

Не спирай сега!

За новото начало...
Спри!
Разкъса ми сърцето.
Вземи конец и игла.
Знам. ...
1K 13

Луната (отмъщава тя вместо мен)

Луната
Всеки ден ме нараняваш,
лъжи изричаш без вина,
дори не можеш да се извиняваш,
но свидетел ти е самотната луна! ...
1.5K 11

Любов

Любов - това е чувство свято!
Веднъж обсеби ли те, няма край.
Веднъж проникне ли ти във душата,
от там не си отива, знай.
Обичала съм много пъти, ...
1.6K 6

Прости ми

Живот ми ти дари
и на мен го подари.
Сърцето за мен си продаде
и заедно с душата ми го даде.
Ти прекрасен човек си, аз зная, ...
1.9K 1 9

Повикай ме!

Повикай ме!
Когато нощем вятърът довява
една отронена от теб сълза
в ръцете ми от жажда отмалели,
по вятъра ти връщам свобода! ...
909 6

Да остана

Да остана в най-щастливия ти спомен,
да нощувам в най-красивия ти сън,
от устните ти стих отронен,
в самотен, парещ миг да съм!
Да бъда... Да нощувам... Да остана... ...
1.5K 3

Там, на небето

Там, на небето грее звезда.
Там, на небето има луна.
Там, на небето си и ти.
Там, на небето и в моите мечти.
Защо Бог реши да те вземе? ...
2.1K 2

И на тебе, Ивано, хортувам…

Ех, Ивано, Ивано…
Ивано, моме, хубава…
Хубава, още писана,
Писана, още галена,
Галена, още славена… ...
1.4K 10

Като непотребна дреха...

Като непотребна дреха
свличат се желания на пода.
Сякаш в отшумяло ехо
споменно заглъхва в мен животът...
Знам - един ден ще се скъса ...
1.2K 23

В нищото...

В нищото...
(На М.)
Аз винаги се ронех мълчалива,
а вятърът обливаше ме с устните
на любовта, която си отива ...
1.1K 7

копнеж

Бавни стъпки,
копнежи за тела,
едно във друго нежно слети.
Сладка жажда
един към друг ...
760

За теб! (с посвещение)

ЗА ТЕБ!!!
(с посвещение )
За нощта, в която каза ми, че ме обичаш...
За нощта, в която влюбих се в тебе аз...
За допира, за твоя нежен глас... ...
981 3

Janie's

само ако имах комбайн бога ми
бих качила вътре Брад
или поне брат му
(ако изобщо има такъв)
бих написала един Дневник на спалнята си ...
767 8

Взрив

Избухнах като хала сутринта,
нервирах се за глупост - по човешки.
Обиди сипах към света - към обществения
безпорядък и политическите грешки.
Бях още сънена и недоспала, ...
1.2K 5

Аз знам!

Аз знам!
Знам, че огън буен
мога да запаля,
знам, че с думи жарки
ума ти ще замая. ...
796 4

Наминах да те видя...

Здравей, любима моя!
Ти още тук сама стоиш...
не смогна като мен например,
живота си поне да подредиш.
Успях, видя ли ме? Без тебе! ...
880 4

Зазиждам звънкото си ехо...

Зазиждах ехото на думите отречени
и с тях взривявах мълнии от спомени.
На мен не са ми нужни вече мостове,
за да достигна бреговете с истини.
В крайъгълния камък се препъвам ...
882 16

Кажи й да не пита

Кажи й, Обич моя, да мълчи,
откъснатите мигове са мои,
и да не търси в твоите очи
отблясъка на нощите ми голи.
Кажи й да не пита на кого ...
1.4K 29

Тъй хубаво е

Тъй хубаво е, че те има,
че си до мен сега,
но лошо е, кога е зима
и теб те няма у дома.
Къде си пак? ...
1.4K 7

Отнесен от вихъра

Отнесен от вихъра
Проклятие, болест, проказа,
вихъра пак ме отнесе,
отнесен, че Господ ме наказа
и крилата ми грубо отсече. ...
782 4

Прегръдка

Небето целува земята
в прегръдката на хоризонта.
Слънцето целува морето
в прегръдката на изгрева.
Пролетта докосва снега ...
1.1K 10

Да се разтворя

...
Да се разтворя в теб,
да се разлея
като препълнена чаша
със кленов сироп. ...
1.7K 7

Писмо

Мило бъдеще, поздрав от мене,
днес реших да ти пиша писмо
със молба химикал да не дреме
чак до края на мойто бюро.
Със мастило света да описва, ...
911 14

В три през нощта

Разговаряхме с тебе за много неща.
На кафе и цигари - във три през нощта.
А валеше. Капчукът говореше пак
и мърмореше нещо вечерният мрак.
Бяхме стари и тъжни. Бяхме старци-деца. ...
1K 11

Звездна жажда

Туш е залял небосвода.
Месец разхвърля звезди.
Нощем дойде босонога
и тишината взриви.
Полетя, а си даде крилете. ...
1.1K 7

Кралиците осъмват нещастливи.

Аз с ужас те погледнах.
Ти със страст.
От времето е - винаги ме гони.
А роклята ми - с цвят на спряла кръв -
изтрелваше в гърдите ми патрони. ...
990 6

Маро де си?

Маро, де си в тази жега?
Скри съ кату ут пужар.
Се зъ тебе съ углеждъм.
Фърлям карти, фърлям зар
да ми кажът ко си праиш ...
1.2K 10

Стъпките Божи...

* * *
Някога мнооого дни назад "Вълчо" се бе опитал да пресъздаде в рими една старинна притча. Ето я тук: която много ми хареса. След това "Алекс учо" ни разказа в коментара си под този стих, че това е творбата "Стъпки по пясъка" на някой си евангелист Греам, който нито потвърдил, нито отрекъл, че е ...
1.3K 16

Във миг такъв

Докосвах те, безумно се обричах,
в косите ти заравях жадни длани,
във устните ти търсех райско биле,
в ръцете ти се стапях като пяна.
Разливах се безплътна във дъха ти, ...
980 8

* Спомен *

Спомен
Спомняш ли си първата ни среща?
Аз я помня все едно, че беше днес!
Връщам се към нея много често
и си спомням непрекъснато за теб! ...
1.2K 5

Пазарен ден е петък, Продавачо на Надежди...

Заминавам вдругиден,
а политам пак към теб самотна...
Самотна чайка над морето... тътне,
приглушено, тъмносиньото шептене в мен!
Пазарен ден е петък, Продавачо на надежди, ...
1.3K 1

Евала!...

Евала!...
Докосни ме с мигли ти,
просто малко намигни,
притисни ме със мечти -
хайде, давай, с мен лети!... ...
1.1K 14

Слепота

На съмване е йодна слепотата.
Пробива ни душите. И ни пари.
Мирише на разровено тъгата.
Разлъката е с цвят на изгоряло...
Повехнали са старите пътеки, ...
999 8

"Завръщам се за теб"

"Завръщам се за теб"
Сега съм тук - завърнах се да те потърся,
а всичко ми напомня теб - неумолимо.
И стаите, и улицата - всичко ще претърся -
не го ли сторя ще е непростимо. ...
1.1K 3

Най-хубавото нещо от живота му...

Старикът - много блед и неизбръснат,
със всеки ден по малко се стопява.
Привикнал е със болката - не пъшка,
и всяко ново утро благославя...
Усмивката - калинка неуместна - ...
1.4K 1 29

Дългият път към края!

Върви една душа и пее,
обгърната в страх и бяс.
Върви, не спира да копнее
за нежност и любов в този час.
Върви една душа и стене, ...
1.3K 1

Приятелство!

Приятел е някой, който ни връща,
когато нашият дух се нуждае да се повдигне.
Приятел е някой, който ние ценим,
за нашата дружба е дар.
Приятел е някой, който запълва живота ни ...
1K 1

Необятност

животът ми е като фин прашец -
печално дребен, пълен с изкушения,
създаден от великия Творец.
Захвърлена сред бляскави галактики,
душата ми с надежда търси път. ...
1.3K 6

Промени ме

Живот от болка, живот от самота,
с какво заслужих всичко това?
Тръгна си без да ме прегърнеш дори,
тръгна си и само спомени остави.
Когато говореха всички, ...
1.2K 1

... сякаш съм обичала отново

Отпивам бавно на глътки от раздялата,
тихо мълком се прибирам...
... раздала съм като просякиня цялото,
а лудата във мен за зов напира...
И къса се оная струна, ...
785 1