Стихове и поезия от съвременни български автори
Други сме
но не и раните в моята душа.
Късно е времето назад да върнем.
Други сме вече.
Втора серия няма нашият филм. ...
По кучешки
с кафяви белези на родословие.
Последно от джафкаща люпилня,
първо в бебешко съсловие.
Очите ми залепнаха за него, ...
Е, и?
но не очакваше, че от мене вече нищо не остана -
само няколко атрофирали мечти и едно
парализирано сърце.
В мене бушува море от болка ...
Болка
Ето, пак сърцето ми се къса от болка и тъга!
Ето, пак нощта си отива, но болката остава с мен до сутринта.
Ето, болката заспива с мен, но довежда те при мен - в съня...
Сънувам те - до мен, сгушена съм в теб! ...
Непримирима
в торбата с остатъците
на моята уморена душа.
Не се научи да се преструва,
да се радва на Слънцето сама. ...
Побързай
Сърцето бие като полудяло.
Цялата треперя. Tърпението и спокойствието ми ме предават.
Завръщаш се, да! Побързай, че градчето без теб е като опустяло.
Бързай, бързай! Не спирай за почивка. ...
Винена дружина
вода по каменния зид.
Кап, кап, кап -
се стича виното в стомаха сит.
После тихо смесва се с кръвта ...
И какво от това
Моят зимен рожден ден
Тънък лед под мен
Ша ла ла ла
Днес аз съм роден
Ла ла ла ла ...
Предколедно
Вместо сняг се стеле мъгла.
Мислите хаотично се лутат
в уморените полукълба.
Животът не се интересува ...
Ако за миг...
за тези, които са сами…
Които празниците с тъга празнуват…
в очите ти - сълза ще се роди,
ще искаш да помогнеш и ти! ...
Сняг
Първият сняг заваля и покри с нежно бяло цялата земя.
В моя свят навлезе красотата...
Снежинките се струпаха върху сърцето ми и го пречистиха.
Очите ми измити от сълзите, засияха в очакване... ...
Война...
от миналите поколения,
потънали привидно в прах,
а той сега е с нови измерения.
Витае мирисът на прясна кръв, ...
Любовница
макар и да не те спре.
Ще те моля да останеш
у дома дори да знам,
че в твоя дом те чака тя. ...