Стихове и поезия от съвременни български автори
Сърце в картонена кутия
В души непознати се взирах,
но себе си в тях не откривах!
Не виждах какво ме крепи,
душаха ме сиви стени! ...
Беззаглавно
>
> къде щастливи, радостни и ведри -
>
> вървим напред по пътищата свои, ...
Спирали
клатушкат се плавно измамни съдби,
животът е кратък, забравих сръдните,
но прошки не търся в дръзки борби.
Не дишам без гордост, в нечии очи ...
В очакване на бяла зима
Аз, жената от...
Аз,
жената от съня ти,
докосвам ли с ръце
душата ти? ...
Маскарад
на някого,
словата си превръщаме на кактуси
и ги преглъщаме.
Започва да боде душата. ...
В Кратунци - поп с триметров алилуй
на дяда попа гащи да ушие!
Отишла на пазара един ден
и купила пет метра чер сатен.
Пет метра плат е повечко обаче, ...
Щастието се кове
настръхнала, със светещи очи.
Стоя и чакам нещо да се случи,
но вятърът все повече мълчи.
Изнервям се, зениците присвивам, ...
* * *
в огъня хвърли ги,
предай мечтите си и
после забрави ги;
потъваш бавно ...
Чухте ли?
братя мои, мои бедни братя!
Наш`та гордост, слава, светлина
пътеводна в мрака, наш`то злато
скътано на топло в парламента, ...
Не задавай повече въпроси
но откъсне ли го нечия ръка увяхва бързо след това?
Защо децата са тъй щастливи и радват се на тоя свят,
а щом пораснат, след това, виждат само болка и тъга?
Защо душата волно пее, щом има до себе си приятели добри, ...
Пряка демокрация
заиграе ли у нас кривака!
Горчиво кафе
и нека двамата без дъх го изпием.
Солени са устните, с вкус на море.
Една усмивка от теб ще си скрия.
Поднеси ми сутрешно, горчиво кафе, ...
Нищо лично
да търся себе си,
в един изгубен свят.
Вървях – без цел, нанякъде,
по някаква измислена пътека, ...
Сезони в парка
Бяло е, бяло...
Смесени стъпки водят
до снежен човек...
Пролет ...
Твоят малък триумф
ти отново ме победи.
- Всички са щастливи.
Аз съм лоша, несправедлива,
но такава си и ти. ...