Стихове и поезия от съвременни български автори
Сладко разочарование
Няма ден, няма нощ,
в която да не мисля йощ
как във онзи късен час
любихме се ти и аз. ...
Аз съм пламъкът на твоята съдба
там при нежната Любов и Красота.
На неустоимост научи ме
и ми покажи как се говори с цветя.
При мечтите заключи ми ...
Постой така
Не знаеш как очите ти говорят..
И огънят във тях, така любим,
е пътят към душата ти-прозорец!
Постой така! Аз имам нужда само ...
Самотна (Из "Животът, какъвто е...")
рози и... "Сбогом!"...
мигли завиха сълза...
отново сама...
Начало
Всичко красиво трябва да умре,
бе казал някога един поет.
Да, наистина, светът не е това, което очаквахме.
Грижим се за празните си домове ...
Ангелче е вече тя!
Когато Господ прибере дете,
от ангел имал нужда!
Каква е таз лъжа?
Защо са му деца, ...
Сбогом Мило...
Искам и когато гледам напред да
виждам само теб! Бягам от теб, но
въпреки, че сега не си до мен тялом,
аз знам, че духом още ме искаш. ...
В теб
като преди,
когато се разлистваха дърветата,
когато ароматът на треви
се вдигаше нагоре до небето. ...
Голямото дете
Отдавна с кукли аз не си играя,
отдавна не е усмихнато моето лице,
отдавна за принцове аз не мечтая,
а ти ме наричаш още дете. ...
Заместникът на Дон Хорхе ( ІІІ )
мигар е туй възможно? Изложил се Хорхе...
Ядосва се и вика: "Така да ме посрами,
ах, само да ми падне, що бой ще отнесе!"
Нещастната синьора, така да си изпати, ...
Медуза
белобуза, стъклобуза,
уж чадър й е главата,
пък е мокра до краката,
снощи кихна без да иска, ...
Тъжна коледа
днес прекият ни данък е "петякът"!
А с косвените данъци проклети,
ни вземат още пет до шест десети!
И застраховките се утроиха, ...
* * *
Гаснат последните слънчеви лъчи на хоризонта -
сякаш плачат и се сбогуват със земята…
Тежки облаци бързо ги покриват.
Мрак… тишина… ...