Стихове и поезия от съвременни български автори
Весели празници
Елените препускат в коледната нощ.
С шейната пъргава, разлели като одеало
Ефирност нежна, коледен разкош.
Лицето ти сияе от усмивка самодива, ...
Към България
обич и най-свидно кътче на земята!
Напуснах те, а не е трябвало!
Далеч отидох, а така боли.
Сърцето ми по теб изгаряше, ...
Неизживяно ...
и често губя своята надежда свята.
И много неживени Коледи след сянка си оставям,
за да дойде краят - целият в "позлата".
Не съм желала аз живот такъв, ...
Здравей, любов...
от разума ми...
Захвърлих своя разум
и те намерих...
Здравей...
В очакване на теб...
Понякога... те мразя до безумна невъзможност!
Навярно искам да забравя колко те обичам...
На кръст разпъвам мислите си - до безбожност,
и дяволски наум от тебе трижди се отричам! ...
Чуден сняг
Преспи до колене е натрупал.
Хрупкав, бял, искрящ –
старите болежки е затрупал.
Бяло вред, отрупани са дървесата ...
Баща
"Тате, нали си умен, защо нямаме пари?"
Ще захвърля душата си в мъката стрита.
Малко е. Не разбира. А мен ме боли!
"Какъв баща си тате, когато не можеш ...
Търпение
С болката - падаш изтощен,
съдбата рано те излъгала,
но не като в онова стихотворение.
А сега стоиш си сам в ъгъла, ...
Омраза
прокарай ръка по омразата, станала на прах,
съживи я, убий скрития враг.
Просто зарови дълбоко пагубния страх
и приветствай самотата. ...
Малкият войник (Из „Животът, какъвто е...")
в ъгъла лежи
малък оловен войник...
Коледа свърши...
Спасение
„...Едно момиче трябва да съществува
като бяла спасителна свещ..."
П. Братинов
Вдигни глава, безгрешни хора няма. ...
Безумието на поета
Поредната безсънна нощ…
Докато светът сладко спи,
Под бялото одеяло на снега,
една душа отново будува – ...
Липса...
клипове:
Нощите, които никога не свършват,
трепети, които теглят ме напред,
спомени, които си отиват и се връщат ...
Мразя този момент!
защото самотата ме обзема,
защото сълзите ме превземат.
Мразя нощите, защото ми носят болка,
защото ми носят спомени, ...
Не беше приказната Коледа това
а беше странна вечер из града.
Не беше приказната Коледа това,
а беше поредният урок,
да оцелееш след смъртта... ...
Полунощ
а месец се люлее като в кош.
Напира и дванайсетия час,
очи се взират, търсят чудеса.
И сякаш в огън са, без да горят, ...
Скитник
към райските градини портите разкрих,
съзрях съдба горчива в празните си шепи,
към райските градини пътеки не открих.
С молитвите пространни запълвам празни ями, ...
Откровение
Господ мой! Спасител мой!
Там в небесните покои
има чуден свят, то се знай и
нарича се той Рай. ...
Името на розата
вглеждайки се просто в хорските души,
от тръни до кокиче нежно,
и рози много - някои без бодли.
Потърсих си познати цветове, ...