Стихове и поезия от съвременни български автори
умряло от ония, любещите
изпусната любов.
Потънала гемия,
а в сърцето само ров.
Счупена саксия - ...
Там нощем те връщат...
по лицето разля се.
Аромат и жена.
Съдбата тихо в мрака изсмя се...
Аромат на цветя ...
Моментът е сега
когато всичко привърши.
Моментът е тъга
и със него адът свърши...
Моментът е сега, ...
Първолак
Ще изуча аз всичките букви,ще напиша на мама писмо.Ще захвърля детските куклии ще мога да смятам до сто!
Ще си уча уроците вкъщи,
ще си пиша домашните сам,на батко си аз ще приличами ще бъд ...
Мисълта
Невидима светлина в ежедневна тъмнина.
Облича се в нов костюм, наречен "радост".
Окаля ли се, сменя го с друг - "тъга" за жалост.
Колкото да я гониш, няма да я хванеш. ...
Морето
Въпреки "нещата", сърцето ми тупти.
ЖИВА съм, нали?
Седях си на брега,
загледана в пясъчните си крака. ...
Лица
с очи говорещи за хлад в сърце.
В ръцете му виждам аз цветя,
разговорът с цветята потече на мига.
Ето другото лице, ...
Аз не вървя!
Мразиш това, което си ТИ.
Мислиш си, че контролираш времето
и часовникa си все напред въртиш.
Няма да забравя твойта мисъл: ...
Труп на приятелство
лежи захвърлен на тротоара,
а напразни лъжи и ласкателство
притискат всичко под пара.
Кървят още крилата отрязани, ...
За Децата на Водолея
---------------------------------------------------------
Накъдето взорът ми достига днес - мъгла.
Светлината във тунела се загубва ежедневно.
Мъгла.. стелеща се равномерно в моята душа, ...
Е време
и вкопчва се безумно във небето,
едно бездомно ято си отива,
под него разлюлява се морето...
Рисунките на облаците дишат ...