Смятах, че от нищо не се страхувам,
а се оказа, че потръпвам от думи две...
И чувствам ги, но не го показвам,
сякаш ме е страх да не отхвърлиш ме...
Любов ли искам аз да прося ...
И тази вечер пак ще посрещна самотата
и пак ще прегърна тъгата...
Ще целувам пак устни,
пропити с нещастието на вечността
и ще се моля да ме посрещне по-бързо Смъртта. ...
Горят главните, огънят пращи,
с треперещи ръце мъжете го разстилат,
момиче в бяло настрана стои
и моли божиите сили за закрила.
На селския мегдан жарта сияе. ...
Къде си ти, съдба ориснице,
защо жестоко душата нарани,
заби стрелата на Амур в сърцето,
та вечно на един да принадлежи.
Да няма друг, който да обичам, ...
Сълзи се стичат по лицето ми и тънат спомените в лъжи.
Боли и сякаш нещо в мен крещи "боли, ужасно силно ме боли".
Сърцето ми не спира да кърви. Боли!
Усещам истината и се задушавам.
Животът спря за мен и едва ли ще има следващ ден.
Огнен лед
И дори във лед сърцето ми да се превърне,
да тупти и да живее, то ще продължи!
В любов да ти се врича ще започне,
тази бучка лед, скована от лъжи. ...
Елфска гора
Чуваш ли песента, далеч отвъд дърветата?
Чуваш ли безгрижния свят във въздуха?
На това място, където цари вечна хармония
отдих душата открива след тежкия ден. ...
В стаята седя, както винаги сама
и всичко напомня ми за теб сега.
От старата картина и счупените стъкла,
до нелепо наранилите се две сърца.
Отдадена бях до толкова на любовта, ...
>>>> Пак неподредено го оставих,
>>>> разхвърляла надежди и мечти!
>>>> Пак да го заключа аз забравих,
>>>> върнах се, погледнах - без да питаш пак си влязъл ти!
>>>> ...
На Николай
Сега си тръгвам. Адски ще ти липсвам.
И дълго ще привикваш да ме нямаш.
Ще секна като стих. Не ме дописа.
Не се вини. Писалката е нямата. ...
Безмълвно скитам в тъмнината,
обзет от безкрайна самота.
Черна дупка разяжда ми душата,
кърви сърцето от мъка и тъга.
Очите ми вглеждат се в безкрая, ...
Кога успя да нахлуеш в мислите ми?
Толкова дълбоко, че стана част от мен.
Щом те опознах, завинаги останах в твоя плен.
Искам да погледна света през твоите очи.
През тях ще видя неща, които знаеш само ти. ...
Една усмивка, като утринна роса,
стопила се от слънчево докосване.
Полюшващо се кичурче коса,
донесено от вятъра на спомена.
Една усмивка, като слънчев лъч, ...
Забранено ти е да обичаш!?
Не ставай смешен, кой ти забрани това?
Всяка втора ти отричаш,
затова не си щастлив сега.
Пресъхнали до дъно са очите ти. ...
Мечтите рухват ненадейно и остава болката,
която ти горчи като пелин,
която мъчи твоята душа ранена,
която я човърка със остен,
която я гори като с желязо ...
Защо е тъжна песента ти, мила?
Тъгувам за очите ти красиви,
че месечина нежна е изгряла,
а няма кой да ме погали, мили.
Какво тъчеш в нощта, моя мила? ...
Сълзите ми попиваха в нощта
и се превръщаха в блестящи кехлибари.
За някого Луната бе дъга,
ала за мен тя всъщност бе олтарът,
пред който коленичих и шептях ...
На кръстопътя на надеждата е спряло
очакването ми за страстното начало.
На всичко, идващо до мен, поставям име -
съдба, любов и... пътепоказател,
така и то изпъква, казва сякаш: "Позови ме!" ...
И глъхнат гладни гласовете на сърдитите сирени,
наместо викове пулсираше коварен страх,
в отломъците сред експлозията на намръщеното време
купчини митове навързани съзрях.
Издигаха се планини от горди предразсъдъци, ...
Мрак.Без Луна.Без звезди.Самотна птица.Кукумяука в нощта.Куче вие в далечината - отпред.Глухо стене от глад стара, бедна жена.Във гората вълк, единактърси плячка и втора, и пак...... И прескача дворове и плетдо насищане на вълчия глад............Вие куче.Кукумявка крещи.А някъде там, през девет реки ...
Добре дошъл си, закъснели скитнико!
Добре дошъл пред моята врата!
На обич непозната някак свикнахме -
и знаем да я пуснем сутринта.
Сърцето ми горещо е - за теб камина, ...
Къде си, моя неразплакана любов,
боли ли те началото на края?
Нима си още нежна? И защо
ли трябва да доказваш, че си вечна?
Внезапната ни среща се смали, ...