Стихове и поезия от съвременни български автори
Посвещение
Ти казваш, че животът ти е мъртво море -
събрал на годините семето.
И впримчил се на ветровете в стремето,
ще премине, без да го усетим… ...
Поредна нощ… 2
Прозорецът ми още свети.
И търся те в нощта безкрайна.
И питам се дали ще дойдеш?
Ще ми подариш ли цвете? ...
Аз какво съм?
аз съм сълза без капка.
Аз съм викът на удавник.
Аз съм сянка на глухо мълчание!
Аз съм молба без икона, ...
Да бях... (24)
изпратена от сгоден ухажор...
А аз надменно - Не, не искам! -
отпратих изненадания сервитьор.
Да бях поне изпила две-три водки ...
История за една любов...
ти изрече слова,
които ме отвлякоха в твоя плен,
които се забиха в моята душа.
Беше прекрасно до мига, ...
Дървото
Веднъж, ей така
през маранята
видях Оазис.
Мираж е, помислих си ... ...
Усещаш ли?
как те галя по начин, който обожаваш?
Затворил си очи и чакаш допира на моята ръка...
Усещаш как стоя и ти се възхищавам,
как те притискам и се моля вечно да си тук... ...
Мога...
Да виждаш образа си постоянно...
Да бършеш влюбено сълзите си
и да мислиш за мене непрестанно...
Мога да ти дам устните си... ...
ЗА ВОЛОДЯ ВИСОЦКИ
високо как орлите си гнездят.
С гърдите как се спира буен вятър...
Той знаеше, че е следа във тоя свят.
Не пееше, а като лъв ревеше - ...