Стихове и поезия от съвременни български автори
Повече от всичко на света
някога то беше наше до зори,
гледахме небето тъй щастливо,
отдадени на обич и мечти.
Какво ли стана с любовта, ...
Грешница
на момче добро и всеотдайно измених.
Не ще намеря в очите му отново бряг
за своите изстрадани мечти.
Обръщам се към него в съня ...
С усмивка за моята смърт
... как....
КАК НОЩЕМ ДА ЗАСПЯ В
СВОЕТО ЛЕГЛО КАТО УСЕЩАМ ТВОИТЕ РЪЦЕ
ДА ДОКОСВАТ МОЕТО ЛИЦЕ.
А СЛЕД КАТО ЗАТВОРЯ АЗ ОЧИ, ...
Още усещам парфюма ти
Мисля си, но не искам да го изрека.
Отиваш си! Потъваш ти в здрача
и знам, самотна ще е пак нощта...
Казваш ми: "Само за един ден.", ...
Счупен живот
сякаш без мисъл, с празни очи.
Тихо, безмълвно държи във ръка
празна кутия (по всичко личи).
С одърпано, некърпено палто ...
Можеш ли а ме познаеш тук?
Тук, сред белите мечти...
Можеш ли да бъдеш друг...
забравяйки ме, даже да боли?...
Можеш ли да ме обичаш силно... ...
Не знам какъв си бил,
за да ти кажа какъв си сега . . .
Не знам кой си бил,
не знам каква е за теб любовта . . .
Не знам колко нощи си плакал. ...
На този кръстопът.
И взирам се в зелените корони.
Тук сбогом промълви за сетен път.
И всичко се превърна само в спомен.
А слънцето пробиваше си път ...
Няма даже любов ...
няма даже любов...
Остана начало, среда и развръзка...
И любовта, но като ров...
Дълго, дълго мълчим в слушалките. ...