Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Наказание....или спасение

Наказание...или спасение?
Може ли човек да я желае,
или просто тя превзема неговото аз.
Отвежда го, дори и да ридае
дори в сърцето му да няма капка мраз. ...

borislava88

Поезия

868 1

Очакване

Денят
в прозореца догаря,
приседнал тихо на перваза,
мушкатото целува за сбогуване
и с мене нежно се прощава. ...

mariniki

Поезия

1.5K 47

Най-тежкият развод

> Най-тежкият развод
>
> Стихия бях, а свила съм се кротко днес,
> плача тихо и очите си поглеждам,
> подиря сили - а потъвам в страх, ...

bg_lexis

Поезия

907 11

Загубих те

С теб загубих слънцето,
изчезнало зад планините.
Загубих небето,
скрило се зад гърба ми.
Загубих щастието, ...

Ninsi

Поезия

1K 4

Зовът на сърцето

На И.
В сърцето ми нежни птици пеят
и тяхната чудна божествена песен
трябва да стигне до теб, до твоето мъжко сърце,
трябва да изкачи най-непристъпните върхове ...

аннавлад

Поезия

1.5K 5

Не казвам "не" и "да" не казвам...

посвещавам на палавника - Ангар
Пази се, Снежни ми човеко!
Аз огън съм и нямам жал...
Докосна ли те, даже леко -
ще се превърнеш в локва кал... ...

ria

Поезия

1.6K 19

Нещо като сутрин

Под табуретката
зад чорапите ти,
май че остана
нещо от снощи.
А, не си го видял. ...

without_a_definition

Поезия

725 3

тя

Тя беше жива само когато играеше.
Превиваше ханш и нозете танцуваха.
Всъщност плачеше, но никой не знаеше...
Само плясъка на ръцете си чуваха.
Не узнаха, че някога тя беше стебло ...

Присмех

Поезия

1.8K 8

Смях

Смях
Смехът, какъвто и да е,
навсякъде живот посажда.
От радостния - цвят расте,
иронията - троскот ражда.

petrokam

Поезия

849 8

Скитницата

Там в далечината върви жената,
скитаща се в тъмнината,
лутаща се в душата.
Тази гледка е тъй жалка,
изглежда толкова малка, ...

GODSMACK_GIRL

Поезия

2K 2

* * *

Къде се изгубиха дните,
когато бяхме щастливи,
нима сме в плен на лъжите
и мисли - зли, похотливи.
Светът, покварен от човек, ...

els

Поезия

1.1K 3

ПРЕДПРОЛЕТНО

В студените вълни на есента
гората плавно сякаш се стопява.
И на талази идва, стъпва...тя.
И птичи зов оттам не проехтява...
В канавките с опадали листа ...

Меричка

Поезия

796 4

Роса

Тихо се спуска
и лъчите на слънцето тя пречупва...
В сияние цветно превръща се утрото...
На нощта е творение тя,
но зората събужда я, ...

blackberry

Поезия

967 6

Тръгваш

Тръгваш...
късат се струните,
Тръгвам...
жалко безумие,
ще те спра, ще ме спреш, ...

Звездичка

Поезия

978 14

НЕПРОСТИМО...

Непростимо...
Разпилени въздишки, плахи думи... неказани,
върху бледите устни бездиханно... мълчат...
А очите, очакващи, с тъжен дъжд са белязани,
в тихи нощи, помръкнали, звездолунно сълзят. ...

Белоснежка

Поезия

1.7K 37

Предизборен призив :)

Дъ съ чите саму от оръ с много фтички у главътъ!
Смешну ми е, чак шъ гръмна. Гледъм - веч съм запръхтела.
Вънка петлю зе дъ съмва, със кокошка прилителъ.
Смешну ми е, шъ съ смея. Даръ - зе, чи съ изучи.
Кметя турга и ругатъ, белким земи дъ сполучи. ...

Незабравима

Поезия

1.5K 64

Уморих се

УМОРИХ СЕ
Уморих се да тичам след теб,
да гоня в безумство миража!
Искам просто да спра ето тук
и да плача сега на паважа! ...

kaksii

Поезия

1.2K 9

Огънят на любовта

Къде си? Върни се, остани,
вгледай се в очите ми,
далечни пътища пребродени,
сълзи от любов отронени.
Дали изпитваш тези чувства ...

angel{P}kiss

Поезия

1.2K 3

Има път

Има път – без посока,
в безпътицата от друми…
Има цел – без успех,
но целта е живота ни.
Има време – в безвремието ...

Nella_gold

Поезия

795 10

Посока

На кръст ли съм или на кръстопът,
а може би по малко и от двете.
Не се подреждат вече мислите,
а думите отказват да седят в редица.
Край мен е хаос, в мене още по-голям. ...

Стелия

Поезия

1.3K 12

късно признание

Какво да направя,че да ме погледнеш със други очи,
така, както аз в момента те виждам?
От крадена обич, повярвай, боли,
тя, любовта, при мен все не идва...
Харесвам те много - не знаеш това ...

Пами

Поезия

944 4

РАЗМИНАВАНЕ

РАЗМИНАВАНЕ
В очите ти замислени дихания
оставят диря всеки следващ път.
Космически огромни разстояния
напук между душите ни кръжат. ...

temenujka62

Поезия

832 8

КЕСТЕН

ТЪНЪК ДИМ,
над листата надвесен...
Аз се връщам при теб
като изстрел на кестен.
Разпилявам росата ...

Аквалия

Поезия

746 4

Вятър

Вятъра
Още ли гониш вятъра? Тогава мълчах,
исках да видиш, знаеш, познаваш,
без да страдаш, да го разбереш.
Обичай вятъра, не го гони, той не се улавя, ...

Dimiko

Поезия

942 2

"Парченце от мен"

Все още щом погледна в твоите очи,
ми се иска да ме гледат все така...
да са вечно пълни с хиляди искри
и да показват обичта!
Все още щом докосна твоята ръка, ...

mechtaq_za_teb

Поезия

852

Бях толкова красива...

Бях толкова красива -
ела на камък във небето синьо.
Росата гали клоните ми диви.
О, ангел прелестен, вдигни ме...

svetlic

Поезия

1.4K 8

Те и ти

Те, лошите пронизват. С лед до мозъка на костите!
Напук, непоклатимо, с тях никога не се докосвай.
И твоят глас мълчи със песента ти тъй беззвучна!
И само безчинстваш, под собствено си було!
Ти загадъчен приятел си за другите! ...

тюркоаз

Поезия

826 11

Аз мога да бъда...

Аз мога да бъда каква ли не
и мога да имам твоето сърце!
Аз мога да бъда щастлива,
събрала от хора смеха,
във радост на роза прилична, ...

the_r0se

Поезия

885 4

...

Ето я!
Поредната "последната" любов на прага ти стои!
Прегърни я!
Нали толкоз дълго чакаше я ти?!
Сега я имаш! Докосни я! ...

BlOoDy`TeRy

Поезия

1.6K

* * *

Не успях да стана следващата бройка,
с която можеш да се хвалиш.
Любовта ме спря да не допусна грешка,
за която цял живот да се разкайвам.
Не ме обичаше, желаеше плътта, ...

Илияна83

Поезия

1K 4

Носталгия

И сега гнети се сърцето,
за гдето под дъжда студен
не чува вече думите
на твоя шепот смирен:
"Ти слабост си моя." ...

AnnaFreak

Поезия

1.4K

Откраднат миг

Аз поисках тялото ми да те призове,
"Обичам те" да каже затопленото ми сърце.
В дантелено-нежния ти стих се влюбих,
уплаших се, като мъничко дете.
Аз молех ръцете ти да ме докоснат, ...

nerina

Поезия

1.3K 5

Отляво

Разместих ти старите книги, потънали в прах
и с четка вълшебна ги почистих със страх.
Видях да събираш от празните вещи
раздели отминали и чакани срещи.
И разпилян те приех в тишината от спомени. ...

Фройд

Поезия

1.1K 6

На мама

Когато ми стане студено
и тъга рисува по мойто лице,
когато падам, от болка сломена,
лекува ме топлата ласка на твойте ръце!
Голяма си, мамо, за мен си светица! ...

Вил

Поезия

2.4K 12

НИКОЙ (Думите ми свършват..)

Никой нямаше преди теб и никой
няма да има след теб,
защото след теб живот няма,
а преди теб съм живяла в измама!
Никой не може да те замени, ...

Жанка

Поезия

1.2K 8

Невчесани

НЕВЧЕСАНИ
Понякога,
несъзнателно
цапаме подсъзнанието си,
/с безразборна информация/, ...

dickinson

Поезия

833 8

И на къде сега?

Наивно по детски,
със пламък угаснал/обаче/ в очите,
нагърбих кръста си
и тръгнах да търся сили за бъдещето.
Без корени и без основа, ...

lunna_sianka

Поезия

1.2K 33

Селянката

Селянката
селянката
сутрин става рано
за да издои козата
след това си почива докато закусва ...

Майкъл

Поезия

931 9

господар на мойто тяло

Докосвай ме сега и нека стена
бъди жесток и много нежен,
желание събуждай в мене
и огън нека свети.
Ръцете мои окови, ...

malkata_ve6tiza

Поезия

1.3K 7

Разкъсана

А бяхме с тебе двама,
една душа, душа сплoтена.
Но сега за мене всичко е една измама,
същността ми беше осквернена.
Пак си ти до мен, ...

malinka_loves_miro

Поезия

1.3K 6

Стихове и поезия от съвременни български автори

Наказание....или спасение

Очакване

Най-тежкият развод

Загубих те

Зовът на сърцето

Не казвам "не" и "да" не казвам...

Нещо като сутрин

тя

Смях

Скитницата

* * *

ПРЕДПРОЛЕТНО

Роса

Тръгваш

НЕПРОСТИМО...

Предизборен призив :)

Уморих се

Огънят на любовта

Има път

Посока

късно признание

РАЗМИНАВАНЕ

КЕСТЕН

Вятър

"Парченце от мен"

Бях толкова красива...

Те и ти

Аз мога да бъда...

...

* * *

Носталгия

Откраднат миг

Отляво

На мама

НИКОЙ (Думите ми свършват..)

Невчесани

И на къде сега?

Селянката

господар на мойто тяло

Разкъсана

Опашка